Варненската опера открива сезона с Кармина Бурана на Карл Орф под палката на маестро Емил Табаков

Маестро Емил Табаков идва за официалното начало на сезона на Държавна опера – Варна, на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Един от най-уважаваните български диригенти ще ръководи мащабен концертен спектакъл на "Кармина Бурана“ от Карл Орф. С участието на Оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти ще бъдат Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов.

Между репетициите маестро Емил Табаков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

-"Кармина Бурана“ с нейната сложна партитура е изпитание за всеки диригент, който трябва да овладее оркестъра и хоровете. Как тръгнаха репетициите Ви с оркестъра и хоровете във Варна?

-Добре тръгнаха репетициите - в събота имах репетиция най-напред с оркестъра, следобед с хора, в неделя с детския хор и със солистите Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Доволен съм - всички, и музикантите от оркестъра, и солистите, и хористите, и децата – всички с много внимание и с желание работят, което е много важно. Радвам се , че имаме възможността да изпълним едно такова произведение точно сега, когато покрай тази пандемия всичко е ограничено. Намаляват се състави, орязват се, правят се хиляди компромиси при изпълнение на познати неща - например, като се скъси времетраенето или се намалят съставите, което е в ущърб на самото музикално произведение. Така че аз лично се радвам, че във Варна ще успеем да направим "Кармина Бурана“ с един в общи линии точен състав.

-Успяхте ли да съберете 80 хористи, както изисква творбата на Карл Орф?

-Чак 80 може да не успеем да съберем, но във вторник идва попълнение от Радио хора на БНР от София и това е много важно. "Кармина Бурана“ е произведение, което не може да са прави с малък хор, то иска голям хор. С попълнението от София, мисля, че ще успеем. Съобразяваме се и с новото положение, когато изискванията за свирене са по един човек на пулт, това е много повече пространство за музикантите на сцената. Но мисля, че сме във възможност да представим в максимален вид произведението.

-Сигурна съм, особено като знам, че вие няма да направите компромис. Докъде имаме право да правим компромиси в сложна обстановка и къде трябва да се спрем?

-За мен лично компромиси не трябва да се правят и аз смятам, че по-добре е да се отложи нещо и да се направи тогава, когато има възможности. Има и друго схващане и аз го разбирам в разговори с различни ръководители на институти. Те казват – по-добре е да се прави нещо, защото иначе хората ще ни забравят, ще помислят, че могат накрая и без нас – без изкуство. Като няма една година нищо, което да се гледа и да се слуша, постепенно се свиква с това положение. Освен това държавниците ще кажат – я, то значи може и без изкуство – без опери, без театри… Много културни институти се опасяват да спрат продукцията си и са принудени да правят някакви компромиси, на което аз лично не съм много склонен. В подобна ситуация може би трябва да се представят такива произведения, които не изискват много големи мащаби, много сложна предварителна работа. Компромиси трябва да се правят дотам, докъдето не се пречи на текста, написан от композитора, от драматурга - от автора. Има някакви възможности отнякъде нещо да се направи, без да се наруши целостта на едно произведение. Дотам. Да не се пристъпва това, защото иначе няма да бъде в интерес на авторите и на изкуството, което ние обслужваме.

-Оркестърът на Държавна опера Варна е познат за Вас оркестър, как работите с оркестрантите, на какво им обръщате специално внимание сега?

-На първо място обръщам внимание на произведението, което свирим в момента. Там се вижда и върху кои моменти по принцип трябва да се работи – не само свързани с произведението – това са основни неща, които важат и за много други произведения. Да, познавам се с Варненския оркестър и мисля, че се получава много хубава атмосфера – творческа. И се работи с отговорност – всеки един да има отговорност за това, което се прави, а не да се възлага всичко на диригента. Защото всеки музикант – всеки солист, хорист, има отговорност в изграждането на продукта. Мисля, че в това отношение намираме много общ език с Варненския оркестър. Аз съм много доволен и затова идвам вече няколко пъти във Варна, защото виждам резултата от нашата работа. А това означава, че музикантите са отговорни към това, което правят, имат желание да постигнат нещата, които се изискват от тях от автора.

-Ще търсите ли някакви съвременни моменти във вашата интерпретации на "Кармина Бурана“?

-Аз съм един изпълнител – като всеки оркестрант, солисти, хорист – ние трябва да изпълним това, което авторът е заложил в партитурите си – не само нотите, но и всички знаци, които авторът е заложил. Моето желание е максимално да осъществя това, което авторът е искал. Избягвам много-много от себе си да давам – ние сме само втората част - изпълнителската. Не знам какво значи по-съвременно - всеки изпълнител има свое чувство как трябва да изпълни едно произведение. Но най-напред трябва да се запознае с това, което авторът е казал – което не е просто – трябва да се зарови в една партитура, във всички гласове – те за 30-40 реда, всеки свири различни неща… И когато се запознае подробно, тогава да надгради нещо от себе си, от своето чувство за произведението, от своята чувствителност. Според мен това е основната задача на всеки изпълнител, а не да направи нещо и да каже – това е моят Бетховен, или моят Карл Орф. Няма "моят“, има творбата на Карл Орф, която ние интерпретираме по някакъв начин, колкото е възможно по-близко до това, което авторът е искал.

-Колелото на Фортуна или радостта от живота – какво да очакваме на 7 октомври във Варна?

-От всичко има, но като звук това е едно радостно произведение, то винаги доставя радост на публиката. Впрочем за първи път в България чухме това произведение в Русе, където беше изпълнено от румънски оркестър с румънски хор. Бях в Музикалното училище тогава, беше голямо събитие за нас. Това произведение е написано така, че какъвто и различен вкус да има част от публиката, то се възприема много емоционално от всички. Така че - хубаво е – много сериозно, и много приятно произведение. И когато го слагам в програмата, никога не мисля дали ще се хареса на публиката. Защото има автори, много големи, световни величини, но знам, че няма да се възприемат в даден град, защото не е слушана такава музика. Или друг автор, който не е много голям, в някои места се възприема като гениален, другаде – не. Докато "Кармина Бурана“ съм сигурен, че ще се хареса на хора с най-различни разбирания и схващания за музиката. Изключително важно е как ще се изпълни. Това произведение, ако не е представено по подходящия професионален начин, може да предизвика обратен ефект на концерт.

-Със сигурност пишете нещо ново, Маестро. Можахте ли да превърнете пандемията в творчески отпуск за Вас?

-Пиша, и то непрекъснато. Скоро завърших две произведение – гледам да съчетавам концертите с писането – едното да не пречи на другото. В началото на септември завърших Симфония №11, а след това и една камерна творба – проект за два контрабаса, помоли ме много известен контрабасист от Холандия - за да могат да я запишат на компактдиск. Благодарение на пандемията успях да напиша тези произведения. Всички мои концерти и в България, и в чужбина паднаха, затова успях.