Варненската опера почита своята първа прима Лиляна Анастасова с "Трубадур"

На 9 ноември 2021 с "Трубадур" от Верди, Варненската опера отбелязва 100 години от рождението на първата си оперна прима Лиляна Анастасова. В спектакъла с диригент Стефан Бояджиев, постановка на Кузман Попов, в ролята на Леонора ще дебютира Гергана Георгиева - лауреат на IV международен конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова".

Гергана Георгиева е отличена на конкурса и с наградата на Варненската опера за участие с главна роля на нейната сцена. В останалите главни роли в "Трубадур" ще се изявят солистите на Варненската опера Венцеслав Анастасов - Граф ди Луна, Михаела Берова - Азучена и Валерий Георгиев - Манрико. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

Талантът и характерът на Лиляна Анастасова оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с "богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете ѝ дъщери – телевизионната тонрежисьорка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния талант от любимия си баща, който бил прочут адвокат в Търговище, но и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа дарба, искала първоначално да следва история, но съдбата я изпратила където трябва – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в току-що създадената през 1947 г. Варненска народна опера с главен художествен ръководител Петър Райчев.

Първата българска оперна легенда идва от световните сцени, за да подпомогне развитието на оперното изкуство в България и да положи най-напред основите на оперния театър в родния си град. Той веднага назначава на работа обещаващото младо сопрано, но "другарите“ от Комунистическата партия спешно го привикват и го предупреждават, че като дъщеря на "буржоазен интелигент“, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев отговаря следното: “В операта аз не вземам активисти, а оперни певци!“ и тази негова реплика остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достойнство в онези трудни обществено-политически времена.

Лиляна Анастасова никога не забравя уроците на Петър Райчев: "Имах щастието да участвам в основаването на Варненската опера през 1947 г. В първите години много ми помогна народният артист Петър Райчев. Голям педагог, той внимателно и търпеливо ме насочваше, поведе ме по стръмната пътека, внушавайки ми постоянно: "Няма изкуство без мъка“. От него научих за всяка роля да търся литература, да се запознавам с епохата, в която живее моята героиня, с идеите, които тя изповядва. Търся и плочи, за да чуя записи на други певици, но не за да подражавам, а за проверка на това, което съм постигнала“ (В. "Народно дело“, 9.02.1964 г.).