"Дроновете могат да бъдат особено полезни в геодезията, но откриват големи възможности и в редица други сфери", обясни варненецът и допълни, че вече е представил вижданията си пред Асоциацията на геодезическите фирми.
В рамките на дискусията с граждани бяха обсъдени и проблеми, свързани с развитието на морския транспорт. Павел Христов запозна хората с предложението, което внесе заедно с парламентарния си колега Пламен Манушев, за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
"Текстовете срещнаха единодушна подкрепа в Народното събрание. По силата на промените плаващите докове, които са трайно закрепени към територията на корабостроителните и кораборемонтните заводите, ще излязат от Регистъра на големите кораби. Поради своето по-специфично предназначение плаващите докове бяха третирани в законовите актове едновременно и като кораби, и като пристанищни съоръжения", обясни народният представител. Той увери, че с промените се намалява административната тежест за заводите.
В България има 6 плаващи дока, които са собственост на корабостроителни и кораборемонтни заводи. Всички те носят името "плаващи", но са закотвени стационарно, включително и към брега, като позиционирането им е съгласувано с ИА "Морска администрация"- София, министъра на транспорта и министъра на отбраната.
"Тези докове ще бъдат заличени от Регистъра на корабите и ще продължат да бъдат част от пристанищната инфраструктура, като промените по никакъв начин не накърняват държавните интереси", категоричен бе Павел Христов.