© Народно дело

Държавата трябва да контролира

От Комисията за защита на потребителите не можаха да кажат какво сочат официалните им анализи и наблюдения за състоянието на площадките във Варна. Шефът на звеното Илиян Станоев посочи, че то се мести на нов адрес и в момента цялата налична информация е недостъпна, поне до края на седмицата. Именно комисията има за задача да контролира дали детските площадки и уредите, които се монтират на тях, не са опасни за живота и здравето на децата и дали се вписват в иначе доста строгите регламенти за безопасност.

И за да видим отговарят ли поне частично на изискванията площадките във Варна, или всичко отново се прави само на хартия, решихме да проверим поне няколко в какво състояние са. Съгласно специално приетата наредба от 2009 г., с която се регламентира от А до Я как точно трябва да изглеждат кътовете за игра, за да не са опасни за децата, площадките трябва да имат възрастово разграничение. Те трябва да са така конструирани, че да има такива за деца до 3 г., за малчугани от 3 до 12 г. и за тийнейджъри до 18 г. Такива специализирани площадки обаче трудно могат да се намерят във Варна. Кътчетата за игра на децата, които са със специалната мека настилка, която да ги предпазва от удар, могат да се преброят на пръстите на едната ръка в целия град, при това част от тях са прилежащи към заведения или обществени институции, но не и общински. Иначе по закон на всички съоръжения за игра, високи над 1 метър, задължително трябва да има мека настилка. Това на практика означава, че всяка пързалка, всяка катерушка трябва задължително да е постлана със специалния килим. Освен това игрищата трябва задължително да са оградени, за да не изскочи детето внезапно на улицата.

Меката настилка е мираж

Обиколихме няколко площадки, разположени на метри една от друга, почти в централната част на Варна. Нито едно от игрищата не беше заградено. Меката настилка пък е мираж. Вместо нея има изпражнения на улични животни, тонове с отпадъци и буренаци, израсли измежду старите плочки или цепнатините на асфалта.

Метални ръждясали конструкции се издигат като паметници от миналото. От време на време се пребоядисват, но за смяната им не може и да се говори. Пясъчници липсват. На повечето места ръждясалите и пробити пързалки се спускат в нещо, в което някога е имало пясък. Сега то е заменено с бурени и пръст. Люлките пък масово са изпочупени. Истински късмет е, ако имат поне 1-2 дъсчици, на които децата могат да приседнат. Всеобщо е недоволството на майките от новия тип люлки, които се поставят - гумено парче, крепящо се на два синджира. Те нямат облегалки и по-малките деца по никакъв начин не са защитени от падане.

Катерушките по повечето игрища са изкривени и изтърбушени, а има и такива, на които от години опасно стърчат железа. На нещо като площадка в "Младост" забелязахме куб за катерене, който си личи, че скоро е бил боядисван. Никой обаче не е обърнал внимание на стърчащите метални елементи, на които, ако не да се наръга играещият малчуган, със сигурност може сериозно да се одере. Вместо да се поправят, те също са боядисани, вероятно за да не изглеждат толкова застрашително.

Източник: в. Народно дело