© Varna24.bg

"Имаме много бременни животни, така че чакаме и много бебета", потвърди директорът на Зоокъта Тодор Христов. Първото лятно бебче се появило на 31 май и вече е на 12 дни. Полът на мъника все още не се знае, но семейството на благородните елени може да е спокойно, защото родът продължава. Малкото еленче проходило и започнало да бяга още на третия час след раждането си. И вчера то припкаше живо край майка си, но побърза да се скрие, когато видя екипа ни и насочените фотообективи.

Детската градина обаче тепърва ще се множи, при това на бързи обороти. Идната седмица на бял свят ще се появи още едно благородно еленче, чака се и бебе лопатар. През август пък ще се увеличи и семейството на ламите.

Мъжкият лъв вече също е готов да стане татко, тъй като е на 4 години и половина. Няма да е чудно, ако до края на годината си имаме и лъвчета. Това ще се случи за първи път в последните 12 години, похвали се още директорът. Чакали се и бебета маймуни, а за пернатите въобще нямало какво да се говори - те се множали като великия китайски народ.

С особена гордост директорът говори за мечешкото семейство. То е интернационално и отсега е ясно, че потомците ще наследят по нещо и от таткото румънец - карпатския мечок Карамуш, и от българската си майка - красивата родопчанка Свобода. "Много хубаво семейство са. Той е изключителен мечок, близо 300 кг, като се изправи, е висок повече от 2 метра и половина. Движи се със самочувствие, наперено, все едно иска да каже "Вижте ме кой съм!". Тя е по-нервна, като всички жени...", шегува се Христов.

Той допълва, че семейството мечки са сред най-ящните в Зоокъта. Като същинка дама Свобода пазела линия и хапвала сравнително малко. Карамуш обаче започвал деня си с 6 - 7 хляба и кисело мляко с мед, после минавал на няколко килограма плодове и на вечеря разтоварвал с още 1 - 2 бели хляба. Семейството са заклети вегетарианци. За разлика от тигъра, който хапвал по 7 кг месо дневно, най-често конско и магарешко. От тревопасните животни пък най-добър апетит имал тибетският як. За него имало всекидневни специални порциони от люцерна, жито, царевица, овес и ечемик. Тъй като е свикнал да живее нависоко - около 3000 м над морското равнище, и при ниски температури, за неговия жилищен комфорт се полагат изключителни грижи. Домът му е с двоен таван, с двойна изолация, за да не се допуска много висока температура. Осен това, когато температурите надхвърлят 30 градуса по Целзий, за яка има подсигурена баня два пъти дневно - сутрин и надвечер.

"В Зоокъта наистина сме като детска градина. Имаме какви ли не бебета птици, намерени в гората или в града, които все още не могат да се справят сами. В момента си гладаме малко гларусче. Имаме 3 сови, които храним с пинцета. За тях се грижи леля им Живка Стефанова, биоложката, и кака им Детелина, ветеринарният лекар. Хранили сме катерички със спринцовка, с по 1 - 2 капки. Въобще тук сме като едно семейство. Ние сме майки, татковци, лели, баби и т.н. Всичко, което се движи, изисква любов и грижи", разказва още директорът.

В първите дни на юни проблеми с жегите животните все още нямат, макар навън да е наистина доста топло. "Предприемаме мерки с къпането на някои животни, когато температурите надхвърлят 34 - 35 градуса. Тогава става наистина горещо за животните. Нашите видове обаче, които са тук, са калени да издържат на температури от минус 10 до плюс 35 градуса. Само якът прави изключение. Освен това нашият Зоокът наскоро получи удостоверение, че разполага с най-добрите природни условия. Така е, защото ние преодоляваме горещините с естествена изолация и със залесяване. Вижте само какви хубави сенки има за животните. А има градини, които са голи. Без дървета, без сенки, само на бетон. Ами той, бетонът, като се нажежи, става 50 - 60 градуса и е ад за животните. Наскоро някой от колегите се беше похвалил, че сложил климатици на маймуните. Голяма глупост е това, смее се Христов. Той допълва, че варненските маймуни също се радват на хубаво жилище с изолация, което поддържа нормална температура и зиме, и лете.

Само за първите 5 месеца на годината през варненския Зоокът са преминали 60 000 посетители. Очакваме до края на годината да станат 150 000, че и повече, завърши директорът Христов.

Източник: chernomore.bg