Изборните резултати си имат своите причини и обяснение. От една страна, има чисто политически, които обясняват настроенията на хората. Но има и други, много по-същностни, каквито са социално-икономическите причини.
Резултатите от евровота във варненския избирателен район показват, че вече имаме обособени социални групи, които търсят своето политическо представителство на база на начина и качеството на живот, който водят. „Атака" започна да се проявява като политически представител на хората от по-ниските социални равнища. Тези, които са загубили шансове и считат, че никой не им обръща внимание. А те никак не са малко, тъй като според резултатите в избирателния район „Атака" стои малко по-високо от БСП.
Нашите социологически изследвания сочат, че около 10 - 15 % от населението живее много трудно. Това са хора, които можем да наречем радикално настроени, хора, които носят тази злоба на деня. Те търсят причината за това си положение и както винаги я намират в политиците. Групата на радикалите, които са открили своето призвание в „Атака" и РЗС, са 15 - 20 хиляди души. Това са крайни избиратели, не бих ги определил леви или десни, но те са радикално настроени, реваншистки дори в някаква степен и искат някой да потърси сметка. Разбира се, те добре съзнават, че „Атака" трудно би влязла във властта. Въпреки това са социално активни, искат да изразят своя вот и това ги прави реални гласоподаватели за разлика от други, които си седят вкъщи и не гласуват.
Има една друга група от хора, които гласуват единствено от политически причини. Мисля, че електоратите на БСП, ДПС и отчасти на Синята коалиция са именно хора, които трябва да свържем с това гласуване. В рамките на Варна те представляват така наречените твърди ядра. Тоест, гласоподаватели, на които тези три партии могат да разчитат. Номинално те представляват 30 - 40 хиляди души.
Има и група от 70 - 80 хиляди души, която всъщност дава облика на варненския избирател. Социологическият термин за тях е периферни или гъвкави ядра, които търсят повече центристки позиции и може би леко вдясно. Политическият профил на Варна се доминира именно от тези хора. Преди 2000 г. те бяха гласоподаватели на СДС, малко по-късно на НДСВ , а в последните години на ГЕРБ и на тези две явления, които наблюдаваме сега на последните избори - реанимацията на НДСВ и вота за ЛИДЕР. Освен че са много, те са и доста мобилни в своя избор. Те мислят! Например ще направя паралел с местните избори във Варна - тогава ГЕРБ взеха 16 хил. гласа, а останалите гласове на този условен център отидоха към формации от рода на „Нашият град". Сега тези хора избраха това, което се предложи в дясното и центъра - ГЕРБ, ЛИДЕР и НДСВ. Съгласен съм с анализаторите за подчертано мажоритарния вот при НДСВ и ЛИДЕР, което е факт, но той отново потвърждава тезата ми, че голяма част от варненци мислят, преди да гласуват. Те са склонни да променят своя вот, но искат той да бъде адекватен на техните възприятия. Това е варненската средна класа, която е доста голяма за разлика от малките градове. Тя е мощна социална прослойка, която търси своето представителство и политически правилно го търси в център-дясно. Тя ще определи и облика на парламентарните избори тук.
За парламентарния вот не очаквам голяма промяна в тенденцията на гласуване. Ясно е, че ГЕРБ отново ще води, ясно е, че БСП и „Атака" ще са в битка за второ място. На отминалите избори излязоха хора, които като брой съответстват на гласувалите на местните избори - около 115 - 120 хиляди. По традиция се очаква на парламентарните да участват с около 20 - 30 хиляди души повече. Това статистиците изчисляват на около 50% от гласоподавателите. Тези 20 - 30 хиляди „нови" ще определят кой ще е на второто и кой на третото място, без да правят промени на върха, защото гласовете им естествено ще се разпределят между трите политически сили, които доминират. Така че изненади не могат да се очакват, а количествени нюанси.
Източник: в. "Народно дело"