Повод за изявлението e тревогата на архиерея, "че Хелоуин ще се празнува в някои от нашите училища в eпархията". Митрополит Йоан проследява накратко произхода на празника и заявява, че "подмяната на истината в Хелоуин се състои в това, че този "псевдо празник" се опитва да ни приучва да не се отвращаваме от демоните и да не възприемаме смъртта като драматична последица от греха, а като маскарад, като безобидна игра и забава. Оттук идва и най-голямата заплаха за децата ни: те свикват с мисълта, че не е грях, а дори е забавно да отмъстиш и е позволено да правиш пакости". Владиката напомня, че "в България на 1 ноември се отбелязва Денят на народните будители, които са ни завещали любов към светото православие, любов към родината, любов към Бога и ближните". Тази година на тази дата е и Задушница, когато си спомняме за нашите починали, но без страх, а с любов и молитва.
Ето и целия текст на изявлението:
"Обични в Господа братя и сестри,
В последно време думата Хелоуин предизвиква интерес сред младите ни ученици и сред нашето младо поколение. Тази дума създава вихър от емоции, чувства, преживявания. Но какво значи тя?
Наименованието "Хелоуин" произлиза от средновековен английски език. Хелоуин е разночетене на "All Hollow's Eve", с който римокатолиците обозначават нощта към техния празник на Всички светии - 31 октомври срещу 1 ноември. До VIII век празникът "Всех святих", както е известен в православния свят, се е празнувал и на Изток, и на Запад в Първата неделя след Петдесетница (т. е. като подвижен празник през лятото). И днес Православната църква почита всички светии именно в тази неделя. Но в Рим папа Бонифаций IV през 609 г., както и папа Григорий ІІІ (731-741 г.), самостоятелно решават да преместят почитането на Всички светии на 1 ноември, за да преодолеят вкоренените келтски езически традиции в Западна Европа, Британия и Ирландия, поддържани някога от друидите - келтските жреци и магьосници. Очевидно датата, както и съдържанието на Хелоуин имат стар и откровено езически произход. Още преди Рождество Христово, а и след това келтите празнували своята Нова година - Самайн в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. С това те отбелязвали края на светлата (лятната част) от годината и началото на тъмната (зимната част). Това бил моментът, както те вярвали, когато между отвъдния свят и света на живите границите се размивали. Вследствие на това живите можели да преминат в отвъдните измерения, а оттам съответно в нашия свят нахлували умрели герои, митични персонажи и множество "богове" и "богини". Тази нощ се свързвала със странни и често страховити събития, които се разказват в келтските митове и легенди. Днес има новоезичници (паганисти), друидски ордени и други подобни религиозни общности, които продължават да празнуват Самайн.
В Стария Завет Господ заръчва чрез св. пророк Мойсей да не скланяме сърцето си към езически вярвания и практики така, както еврейският народ не трябвало да се влияе от египетското, ханаанското или което и да било друго идолопоклонство (срв. Левит 18:3).
В Новия Завет Господ Иисус Христос ни е дал притчата за богаташа и бедния Лазар (Лука 16:19-31). В нея виждаме, че преминаването между света на живите и света на починалите е невъзможно. Евангелието е благата вест за Христовата победа над греха и смъртта и представлява откровение за живота след живота! Докато Хелоуин представлява апотеоз на тлението и смъртта, която се представя в цялата й грозота и безизходност. Безизходност - особено за тези, които живеят без вяра във възкръсналия Спасител Христос. Така Хелоуин лишава човека от идеята за неговата богообразност, от стремежа към преобразяване, от надежда за вечен и блажен живот с Бога и Неговите светии. Хелоуин е особено неприемлив за православното съзнание поради това, че той предлага на децата и възрастните директна среща с демоните - поднебесните духове на злобата, които според Свещеното Писание търсят всякакви начини да погубят човека.
Подмяната на истината в Хелоуин се състои в това, че този псевдо "празник" се опитва да ни приучва да не се отвращаваме от демоните и да не възприемаме смъртта като драматична последица от греха, а като маскарад, като безобидна игра и забава. Оттук идва и най-голямата заплаха за децата ни - те свикват с мисълта, че не е грях, а дори е забавно да отмъстиш и е позволено да правиш пакости, ако съседите не те почерпят с бонбони, когато ги посетиш, маскиран като вампир, вещица или паяк, например. Децата ни не бива да заприличват на децата в някои общества, които в тази бесовска нощ почукват на вратите на съседите и питат: "Trick or treat" ("Дяволия или лакомство")? Бесовският характер на Хелоуин личи и от факта, че починалите се представят като духове, които не могат да намерят покой и които са готови да плашат живите и да им пакостят. Истината е съвсем различна и Православната църква ни я е разкрила в пълнота... Любовта преодолява границата между живите и мъртвите чрез силата на молитвата ни за починалите и чрез действието на Божията милост.
С тревога забелязваме, че Хелоуин ще се празнува в някои от нашите училища в епархията. Този "празник" всъщност е поклонение пред злото и пред смъртта. Той приучва децата ни да се подиграват със собствената си невинност и с достойнството на ближните, да не вярват във Възкресението и в Христос, а да служат на дявола чрез бесовски игри и демонични забавления. Хелоуин е отворена врата, през която безскрупулни търговци, някои безгрижни родители и учители тласкат малките днес деца да влязат утре като тийнейджъри в сатанински секти, които ще ги унищожат.
Нека си спомним, че България на 1 ноември отбелязва Деня на народните будители, които са ни завещали любов към светото Православие, любов към Родината, любов към Бога и ближните, а не чуждопоклонство и привързаност към дявола и неговата свита. Ще ни се да вярваме, че Хелоуин няма да бъде част от българската душа и че нашите ученици и млади хора ще пребъдат в чистата и свята православна вяра, чрез която нашият народ винаги се е спасявал и се спасява. На 1 ноември е и Задушница - спомняме си за нашите скъпи и мили покойници. Бог да ги прости и вечна да бъде тяхната памет!".