Варненският съд отказа да вземе мярка за неотклонение на турски гражданин, издирван за тероризъм
Апелативен съд – Варна отказа да вземе мярка за неотклонение на турски гражданин, издирван от родината си за изтърпяване на присъда за тероризъм, съобщиха от пресслужбата на институцията. Гюлтекин Т. има статут на бежанец в Австрия и се ползва от правата си на територията на ЕС, включително и в България. Това бе сред мотивите на горната инстанция да отмени определението на Варненския окръжен съд, който е определил временна мярка за неотклонение "задържане под стража“ за срок от 40 дни с цел осигуряване на исканото лице в бъдещо производство по екстрадиция.
Прокуратурата в Истанбул е издала заповед за арест, с цел изтърпяване на влязла в сила присъда. Издирваният е бил осъден на 13 години и 9 месеца затвор за членство във въоръжена терористична организация и за умишлено застрашаване на обществената сигурност. Участвал е в две нападения с коктейли Молотов в Истанбул през 2010 г. Според информацията на Интерпол, лицето е член на тероростичната организация DHKP/C. /Революционна народно освободителна партия/Фронт - по справка на Пресслужбата на Апелативния съд радикална крайнолява формация, създадена през 1978 г. и забранена в Турция./
Мъжът е обявен за международно издирване с червен бюлетин на Интерпол. Гюлтекин е задържан на Летище Варна при пристигането със семейството си с цел туризъм.
Пред съда 46-годишният мъж разказа, че при престоя си в турски затвор е бил малтретиран. След като бил освободен, заминал за Австрия и поискал закрила. Получил убежище и паспорт на бежанец.
Макар да припомни, че настоящото производство е с цел ревизия на съдебен акт по искане за задържане, а не за екстрадиция по същество, съдът отбеляза, че съобразно решение по делото "Хаджиев срещу България“ на Европейския съд за правата на човека, е длъжен да изследва основателността на екстрадиционното искане още към момента на преценка на временното задържане. При невъзможност за предаване, задържането би било незаконно. А в случая са налице абсолютните основания за отказ от предаване. Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест сочи, че екстрадиция се отказва първо, когато тя има за цел преследване или наказване на лицето заради политически убеждения и второ – ако лицето ще бъде подложено на насилие в молещата държава. Апелативният съд посочи, че Гюлтекин има статут на бежанец в Република Австрия и притежава валиден паспорт. Това му придава статут на гражданин на Австрия и Европейския съюз, което му осигурява право на свободно придвижване.
От друга страна, Законът за убежището и бежанците не позволява чужденец, получил закрила, да бъде върнат на държава, в която са застрашени животът и свободата му, заради политически убеждения или е изложен на опасност от изтезания, унизително или нехуманно отношение, по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека.
Последното съображение на настоящата инстанция е, че случаят не е неотложен, както изискват Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест и Европейската конвенция за екстрадиция, тъй като Интерпол издирва лицето от 2016 г. Повече от 4 години то не е предадено на турската държава. Напротив, мъжът е получил защита от принудително връщане в родината си, именно заради проведеното срещу него наказателно производство в Турция.
Определението на Апелативен съд – Варна, с което бе отказано вземане на мярка за неотклонение спрямо Гюлтекин Т. е окончателно и не подлежи на обжалване.