©

Аня Лехнер, която е сред най-изявените съвременни виолончелистики пристига в България с уникалния си инструмент, който е създаден през 1728г. и за безопасното му пристигане във Варна то ще ползва личен самолетен билет, пътувайки не в багажното отделение на самолета, а до виртуозната инструменталистка.

Двамата музиканти работя заедно в Тарковски квартет и са чест от легендарния лейбъл за съвременна класическа музика - ECM, създаден от Манфред Айхер - неколкократен носител на Грами за продуцентство в класическата музика. ECM е и компанията, открила за света име като Ян Гарбарек и от своето създаване през 1969 става синоним за естетика, която балансира безгранично творчество с безкомпромисна последователност.

Ето какво казва за предстоящото си гостуване във Варна и самата Аня Лехнер:

"Много съм любопитна за хората, светлината, аромата, гледката, храната и музиката във Варна. Досега съм била единствено София, където за първи път свирих различни произведения за виолончело на невероятния български композитор Георги Арнаудов. Убедена съм, че има още какво да се открие и го очаквам с нетърпение."

По време на концерта, дуото Лехнер-Кутюрие ще представи албума си Moderato Cantabile, който е колекция от авторски аранжименти върху произведенията на трима мистици, останали в периферията на музикалната история - Комитас, Гурджиев и Момпоу. В различна степен, музиката на тези композитори разкрива влияния от Изток, по отношение на връзката с традициите на фолклора, ритуалната и религиозната музика, а също и що се отнася до философия. Многото посещения в Армения задълбочават разбирането на Лехнер за контекста, от които се е появила музиката: нейното виолончело поема почти ролята на глас в тези произведения, изследвайки контрастните мелодии в най-малък детайл..

Франсоа Кутюрие тук се представя както като музикант, така и като композитор. Както обложката изтъква, "Години, прекарани в компанията на тунизийския уд майстор Ануар Брахем, изглежда са засилили съзерцателния елемент у Кутюрие като музикант, композитор, аранжор. За разлика от многото импровизиращи съвременници, той не се страхува да разширява границите на мълчанието - което го превръща в естествен преводач за Música Callada на Момпоу."