"Мария Луиза“ е булевард във Варна, който преминава през центъра на града в направление запад-изток. В днешния материал от рубриката на
Varna24.bg - "
Преди и сега", ще ви разкажем и покажем, как е изглеждал той преди 100-тина години (снимката горе от нашия колаж. Там е кръстовището с ул. "Антим I").
Сега той започва като продължение на бул. "Христо Ботев“ пред площад "Независимост“ и Варненската катедрала във Варненския център. Негово продължение на северозапад е булевард "Осми приморски полк“. Наречен е на първата българската княгиня от Третото българско царство, патрон на Осми Приморски полк от 1893 г.
Булевардът се появява с разрастването на града след Освобождението на мястото на старите османски казарми и съборената крепостна стена. През 1900 г. като ул. "Пиротска“ се простира от понеделничния пазар (днешното училище "Димчо Дебелянов“) до бул. "Сливница“. В последните дни на XIX век на булеварда се изправя един от символите му – по проект на военния инженер Тодор Бояджиева е построен Военноморския клуб. Непосредствено до него се разполага неокласическа сграда, проектирана от арх. Дабко Дабков, а на №7 през 1932 е основан първия в България водолечебен кабинет. На този адрес се редактират и издават списанията "Добро народно здраве“ и "Природен лекар“, а в съседство е родното място на родилен дом "Роза Димитрова“.
На булевардът се разполага и едноименната Девическа гимназия - сега сградата на Регионалния исторически музей. На старата снимка от нашия колаж се вижда оградата й. Тя е преместена по-късно. Държавната девическа гимназия "Мария-Луиза“ е закрито училище, функционирало във Варна от 1898 до 1954 г. На 3 март 1983 сградата му е преустроена и превърната във Варненски археологически музей. Днес е класифицирана като паметник от национално значение.
Сградата на гимназията се строи от 1893 до 1900 на мястото на бившите турски казарми, като е напълно обзаведена и открита за учебната 1898/1899 г. Проектът за сградата е предоставен от белгийския просветен министър със съдействието на регент Георги Живков, а архитект Петко Момчилов го преработва и съобразява с местните условия. Строежът се ръководи от арх. Христо Ковачевски, арх. Шрайбер и арх. Сава Димитриевич, а предприятието предприемач е Шуменското търговско дружество. Неоценима дарителска помощ осигуряват бележити варненци - кметовете Велико Христов и Иван Церов, и Елена и Стойна Илиеви, Веска Вачкова, Анка Габровска, Руска Калева, Олимбия Росетова, Димо и Георги Серафимови.
Вижте "
Преди и сега" от предния път
ТУК