Катедралата на Варна! Това е една от най-известните символи на морския град.
Катедралният храм "Св. Успение Богородично“ се намира на площад "Св. Св. Кирил и Методий“. Днес той е главен "герой“ в рубриката на
Varna24.bg –
"Преди и сега“.
Оформянето на площада започва през 1896 г. като няколко години по-късно получава името "Митрополит Симеон“. През периода 1944 – 1992 г. името му е "Варненска комуна“, след което е върнато първоначалното му име. След 2000 г. името на площада е "Св. св. Кирил и Методий“.
"Св. Успение Богородично“ е най-голямата църква в град Варна, катедрала на Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква.
В 1879 година императорският комисар начело на Временното руско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков при посещението си във Варна остава разочарован от състоянието на българската църква "Свети Архангел Михаил“ и заявява, че е готов да помогне за издигането на представителна българска църква в града. На 9 ноември 1879 екзархийският митрополит Симеон Варненски свиква православните българи от Варна да изберат 8-членна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и построяване на църква и училище.
На 22 август 1880 след тържествен молебен, отслужен от митрополит Симеон в присъствието на много българи и арменци, княз Александър I Български подписва с комисията акта за градежа на храма.
Строителството започва веднага и продължава шест години. За строежа са използвани предимно материали от Варненско: запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена на града; за фасадата е доставен материал от района на селата Саръгьол и Еникьой; вътрешните колони са от твърд камък от местността Ташлъ тепе; външните колони под прозорците са от русенски камък; сводовете са от варовит бигор. Медните листове за покрива са доставени от Англия от Величко Христов. От Англия пристигат и две подемни машини за вдигане на каменни блокове.
В дясната част на двете снимки от нашия колаж е сградата на военноморския клуб във Варна. Тя е част от системата на Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно-почивно дело“ към министъра на отбраната.
Построена в специфичен стил, сградата на клуба е един от символите на града и архитектурен паметник от местно значение. В своята история "Военният клуб“ неколкократно е преименуван – "Дом на Народната войска“, "Дом на Народния флот“, а от 1992 г. носи името "Военноморски клуб“.
Строителството на Военноморски клуб започва през 1897 г. в отговор на нуждата от организирана обществена и културна дейност на морските офицери във Варна.
От есента на 1980 г. до февруари 1983 година сградата на Военноморския клуб е реконструирана и разширена. Главен проектант е архитект Невена Терзийска, а главен конструктор Христо Христов. Изгражда се нова част към Дома, свързана стилово със старата. Строителството е изпълнено от поделение 38540 с командир полк. Андреев.
От пролетта на 1992 г. Дом народен флот е преименуван във Военноморски клуб. През 2016 г. е извършена реставрация на фасадата, която включва строително-монтажни работи по фасада, покрив и дограма.
Вижте
"Преди и сега“ от предната седмица
ТУК.