В днешния материал от редовната рубрика на
Varna24.bg - "
Преди и сега", ще ви покажем как се е изменил катедралния храм "Св. Успение Богородично".
Разположена в самия център на град Варна, днес Катедралата е една от най-емблематичните постройки в града. Молитвен храм за варненци, в същото време забележителност в маршрутите на туристите, тя е един от символите на града.
Първата снимка от нашия колаж е от периода преди доизграждането на камбанарията, чийто градеж е извършен в периода 1941 - 1943 г.
Историята на тази забележителна църква се крие още в първите години след Освобождението. Православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия, при първото си посещение във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да присъства на тържествената служба в българската черква "Св. Архангел Михаил". Той останал дълбоко разочарован от състоянието на храма и заявил, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната. И бил готов да помогне.
На 9 ноември 1879 г., на свиканата от митрополит Симеон църковна община, била избрана комисия, която да подготви построяването на нова черква. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства и снабди строежа със строителен и дървен материал.
Градежът се оценявал на 300 - 400 хиляди франка, като се разчитало голяма част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15 000 франка били бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100 000 лева. За строежа били вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани били запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете - от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.
Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг на 22 август 1880 г. след тържествен молебен. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро.
Строителството на храма започнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На следващата година храмът бил вдигнат, през септември бил завършен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 г. Вътрешното му обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейският трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890 г. настоятелството решава "вместо да се прави особено здание и да се харчат 30 000 лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис "В чест на Освободителя".
През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий. През 1941 - 1943 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра). Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.
Вижте "
Преди и сега" от предната седмица
ТУК