Вижте как се е променило емблематично място във Варна за повече от 100 години

Градът е жив организъм и постоянно се променя. Някой от районите му стават неузнаваеми с течение на времето, други се изменят по-малко.

Днес в новата рубрика на Varna24.bg - "Преди и сега", ще разгледаме един кът от Варна, как се е променил за период от повече от 100 години. Ще надзърнем назад във времето на площад "Независимост".

Сега той е на пъпа на града, но преди време е бил в покрайнините му. Ненапразно княз Александър Батенберг избира за катедралния храм "най-високото място на края на града", а не това, което му е предложено от тогавашната управа - в района на Римските терми.

От горния фотос на колажа ни се вижда площада. Липсва сградата на театъра. Пред централния му вход се е намирала - видна е от снимката, султанската чешма. Тя е изградена от Султан Махмуд II през 1836 година. Изваяна е изцяло от мрамор и красиво изрисувана с позлата, била е висока колкото триетажна сграда. В горната й лицева част майсторите чешмари изобразяват лъчи на изгряващо слънце. А на самия й връх поставят мраморна “Тугра" – монограм на султан Махмуд II. Лицето на чешмата е обърнато на изток към изгрева. Върху паметната плоча на лицевата й страна била гравирана поезия на един от най-добрите поети на Османската империя. Изящната калиграфия на 72 реда са дело на най-добрия калиграф по онова време. Известна е била като "Чешмата на слънцето" и "Чешмата на въздишките", защото била обичано място от влюбените. През 1958 година е разрушена нелепо заради мраморния материал.

Сега нейните останки - монограмът на султана, се намира в парк-музей "Владислав Варненчик", а гравираните изящно мраморни плочи, се пазят в Археологическия музей.

От снимката се вижда и стария конак. В далечината е видна сградата на Катедралата, но без издигнатата по-късно висока камбанария - тя е доизградена в периода 1941-1943 година.

Съборната църква "Св. Успение Богородично" е съградена, тъй като в 1879 година императорският комисар начело на Временното руско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков при посещението си във Варна остава разочарован от състоянието на българската църква "Свети Архангел Михаил“ и заявява, че е готов да помогне за издигането на представителна българска църква в града. На 9 ноември 1879 екзархийският митрополит Симеон Варненски свиква православните българи от Варна да изберат 8-членна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и построяване на църква и училище.

Градежът е оценен на 300 – 400 хиляди франка. Събраните от доброволни дарения 15 000 франка са бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100 000 лева, като започва поетапно погасява този заем през следващите години.

На 22 август 1880 след тържествен молебен, отслужен от митрополит Симеон в присъствието на много българи и арменци, княз Александър I Български полага основния камък на съборната църква. Строителството започва веднага и продължава шест години.

На долната снимка ясно се вижда сградата на Драматичния театър "Стоян Бъчваров". Сградата е построена по конкурсен проект на архитект Никола Лазаров. На 26 март 1912 г. е положен основния камък. Заради множество перипетии обектът е открит 20 години по-късно - чак на 5 юни 1932. В далечината зад дърветата се вижда макар и бегло Катедралата. Вдясно е шадравана и Окръжния съд.