©

В документа накратко са предадени събитията в Търново при откриването на Учредителното събрание - протестите срещу решенията на Берлинския конгрес, изказването на княз Дондуков-Корсаков и свободните обсъждания на конституцията.

Трябва да разберем недоумението в управляващите среди в Русия от факта, че българите не се съобразяват с техните предложения и отхвърлят не само името "Органически устав", но и неговия проект и приемат конституция, която значително го надхвърля по своя демократизъм и напредничавост.

Осъзнавайки своята отговорност пред българския народ и пред бъдещите поколения депутатите в Учредителното събрание приемат на 16 април 1879 г. Конституция на Българското княжество, която се оценява като една от най-демократичните за времето си в Европа. Тя възпроизвежда модерния тогава либерален държавен модел и въпреки големите права, които дава на монарха, гарантира редица права и свободи на народа. Конституцията регламентира разделението на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществените отношения, утвърждава свободата на словото и печата и правото на сдружавания.

Първата българска конституция не само доказва политическата зрялост на тогавашното българско общество и най-вече на българската интелигенция, нейната добра осведоменост за световните тенденции в областта на гражданското общество и за устройството на модерната национална държава, но и тяхната смелост да се противопоставят и на решенията на Берлинския конгрес и на руския проект за Органически устав и да следват българските национални интереси.

Търновската конституция действа в период от 68 години, през които всеки опит за нейното отменяне или нарушаване среща яростна съпротива от страна на демократичните среди в българското общества и борба за нейното пълно възстановяване и спазване.

Експонатът на месеца ще остане достъпен за публиката до средата на месец май.