© Varna24.bg

Веднага след внезапната смърт на дядо Кирил тръгна мълвата, че главният секретар на Светия синод епископ Наум и игуменът на Троянския манастир епископ Григорий имат най-големи шансове на оглавят овдовялата Варненска епархия. Стобийският епископ Наум е варненец, завършил някогашния Техникум по обществено хранене във Варна, а после - и Богословския факултет на Софийския университет. 45-годишният свещеник е духовен син на покойния митрополит Кирил, който му е помогнал да израсне в църковната йерархия. Той е от "новата вълна" български духовници, служили на Бога след промените през 1989 г.

Другият силен кандидат - епископ Григорий, също е от новото поколение свещеници. Роденият в Ботевград 43-годишен висш духовник има диплома от Богословския факултет на Атинския университет "Каподистрия". За епископ с титлата Браницки е ръкоположен на рождения ден на вече покойния патриарх Максим през 2010 г. Година по-късно става игумен на Троянския манастир.

За наследници на дядо Кирил се спрягат още три имена. Сред тях е Знеполският епископ Йоан, който през последните 10-ина година бе най-близкият сътрудник на патриарха в митрополитските дела.Той бе "дясна ръка" на дядо Максим и остана на поста си и при Негово Светейшество Неофит.

За фаворит за високия пост е сочен и Агатонийският епископ Борис, игумен на Бачковския манастир. Той е възпитаник на патриарх Неофит и съученик на митрополит Кирил. 60-годишният дядо Борис е бивш главен секретар на Св. Синод и някогашен председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

Сред имената с най-големи шансове да сложат митрополитската корона се завъртя и това на Крупнишкия епископ Инокентий - един от дейците на разколa в Българската православна църква. През 1993 г. той бе ръкоположен за епископ от разколниците, а след смъртта на митрополит Пимен оглави тяхната структура. Само до преди година дядо Инокентий бе лицето на църковния разкол. След смъртта на патриарх Максим той се покая и се върна в църквата, като веднага беше назначен за викарий на Старозагорския митрополит Галактион.

В играта за нов варненски митрополит е и още един бивш разколник - Месемврийският епископ Яков, който преди седмица загуби надпреварата за Западно- и Средноевропейски митрополит. За наследник на дядо Симеон бе избран епископ Антоний, а Яков остана в списъка с кандидатите за нов варненски владика.

Сред претендентите за поста е също Главиницкият епископ Йоан. Той добре познава живота в епархията, тъй като бе викарий на покойния дядо Кирил. След смъртта на митрополита през юли той беше изпратен в Бачковския манастир.

Начело на овдовялата епархия иска да застане и Тивериополският епископ Тихон, който в момента управлява патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Той е най-възрастният претендент за поста, в чиято биография е записано, че е работил и като фелдшер в Германия.

Да седнат в стола на покойния дядо Кирил, се борят още епископите Сионий и Игнатий. Те са най-близките сътрудници съответно на Видинския митрополит Дометиан и на дядо Йоаникий в Сливен.

Сред духовниците, атакували високия пост, е и роденият в Казанлък епископ Киприян. Въпреки че е най-младият кандидат, той вече има доста опит. 37-годишният епископ е "дясната ръка" на врачанския владика Калиник, който бе избран за заместник на митрополит Кирил, но по-късно - изгонен от варненските свещеници.

В списъка с кандидатите фигурира и името на Мелнишкия епископ Серафим, който е игумен на Роженския манастир и най-близък сътрудник на Неврокопския митрополит. Освен че е завършил с отличие Богословския факултет на Алма Матер, той има и диплома от Лесотехническия университет, специалност "Ландшафтна архитектура".

Сред претендентите е още Драговитският епископ Даниил, който е най-довереният човек на Американо-австралийския митрополит. Според запознати той едва ли ще смени САЩ с Варна, но както се казва, неведоми са пътищата Господни.

Епархийският избор е насрочен за 17 ноември 2013 г. Той ще бъде организиран и проведен под председателството на Доростолския митрополит Амвросий, наместник на овдовелия Варненски и Великопреславски епархийски престол. На него епархийските избиратели ще излъчат двамата кандидати, събрали най-много гласове.

Според устава на Българската православна църква избирателите се събират в митрополията във Варна след светата литургия. Проверяват се пълномощията на делегатите и наместникът прогласява събранието за открито при присъствие на две трети от всички избиратели. Ако няма кворум, изборът се отлага с един час, след което се провежда при присъствие на повече от половината от всички избиратели. Когато не се събере и този кворум, се определя дата за нов избор.

Гласуването е тайно, с бюлетина, като изборът се извършва чрез заграждане на две от имената. Ако не са спазени тези изисквания, бюлетината е недействителна.

За избрани се обявяват двамата кандидати, събрали гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели. Когато никой не е получил необходимия брой гласове или само единият от тях, гласуването се повтаря до получаването на изискуемото мнозинство за двамата или за единия от претендентите. В случай че за кандидатите гласуват равен брой хора, гласуването се повтаря.

Всеки участник има право да подаде жалба по редовността на избора в тридневен срок от датата на провеждането му, след което Светият синод се произнася. Той може да потвърди избора или да го касира. Решението на Синода е окончателно.

Кой да оглави Варненската епархия, ще решат патриарх Неофит и синодалните архиереи. Каноничният избор е насрочен за 24 ноември в София, посочва Дарик. Светият синод ще избира между двамата претенденти, получили най-много гласове.