Това не е Варна! Така ще възкликнат повечето хора, виждайки само горната снимка от нашия колаж. Но е Варна. Преди близо 100 години такъв е бил пейзажът, който се вижда от Рибарския плаж.
Днес това място от морския град е нашия "герой“ в рубриката на
Varna24.bg –
"Преди и сега“.
Преди повече от половин век релефът се променя. Част от ската пада в морето. Процесите обаче не спират. Така по-късно идва идеята за брегоукрепителни съоръжения.
От труда "Генезис и еволюция на централния плаж на град Варна", на Велико Ж. Дачев от Института по океанология, публикуван през далечната 2003 г., научаваме, че в края на 50-те години е направен несполучлив опит за защита на брега при местността Почивка. Построените тук няколко буни с предназначение да благоприятстват създаването на защитни пясъчни ивици пред силно абразиращия се бряг, явно не могат да изпълнят своята роля, предвид малките си дължини. Друга причина в същия смисъл е непълният профил по дължина на буните, което ги прави заливаеми, даже и при незначителни вълнения.
След 70-те, особено след 80-те години започва масирано брегоукрепително строителство, характерно преди всичко за частта на север от централния плаж на Варна. Паралелно се строят буната при нос Св. Димитър (Евксиноград) и Т-буната при сегашния комплекс "Ривиера" и яхтения комплекс при Слънчев ден. Веднага след тях се строи Г-буната в северния край на Златни пясъци. Последователно във времето са построени буни 101, 102, 102Б, 103 и 109 - всички в участъка Рибарски мост - Траката. Почти в същия период са построени и останалите буни в района на Евксиноград. Мащабно строителство се явява и изградената брегова дамба от Малкото казино до буна 103. Замислена е като пътна връзка от технологичната схема за изпълнение на основните брегоукрепителни съоръжения (буните), фактически се оказва като значително пасивно брегозащитно съоръжение.
Още при проектирането на буните се разчита на естествен пясъкозадържащ ефект. По-късно, след като се оказва, че Евксиноградският наносен поток не е с очакваните (но само за проектантите) капацитетни възможности и запълването на междубунните пространства по естествен път е без практически смисъл, се преминава към решения, предвиждащи по изкуствен способ внасяне на пясъчен материал.
Нужно е продължаване на дамбата до резиденция Евксиноград. Съображения в това отношение се явяват:
- прекратяване на прякото абразионно въздействие върху активизиран в свлачищно-срутищно отношение бряг;
- създаване на територия от преди това морска акватория (между дамбата и стръмния, почти отвесен бряг), изпълнена на ниво 2 - 3 m. Тук такава територия въобще липсва. Нейното създаване би могло да задоволи крещящи нужди от най-различно естество.
Привържениците застават на противоположни позиции със следните аргументи:
- отвоюват се нови територии и се повишават капацитетните възможности на пясъчно-плажовите рекреационни ресурси;
- със запълване на междубунните пространства с пясъчен материал се преустановява контактът море - коренен бряг (съответно дамба), при което деградивните процеси се прекратяват, а така също се подобрява и водната циркулация, респективно - водообменът с откритата част на залива;
- поне една от прилежащите бунни акватории е защитена от вълнение, което благоприятства и гарантира безопасно ползване;
- при многофункционалния подход, заложен още във фазите на проектиране, могат да се предвидят и решения за използването на буните като сезонни пристани, за различни атракционни цели и т. н.;
- изградените дамба и буни значително подобряват контакта "човек - море". Веднага след изграждането им с успех се използват както за отдих и отмора, така и за спортен риболов.
Евксиноградски наносен поток, оформя се пясъчна полоса, която за много кратък период достига дължина около 1200 m. Според Попов, Мишев (1974) за 61 години след построяването на пристанищния вълнолом плажната ивица нараства с 89 m, което представлява средната скорост на нарастване 1.5 m/a.
Припомнете си
"Преди и сега“ от предния път
ТУК.