Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход с facebook
Регистрация
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
Вижте колко се е изменило това място във Варна
Автор: Екип Varna24.bg 08:16 / 21.10.2024Коментари (0)1892
©
Това не е Варна! Така ще възкликнат повечето хора, виждайки само горната снимка от нашия колаж. Но е Варна. Преди близо 100 години такъв е бил пейзажът, който се вижда от Рибарския плаж.

Днес това място от морския град е нашия "герой“ в рубриката на Varna24.bg – "Преди и сега“.

Преди повече от половин век релефът се променя. Част от ската пада в морето. Процесите обаче не спират. Така по-късно идва идеята за брегоукрепителни съоръжения.  

От труда "Генезис и еволюция на централния плаж на град Варна", на Велико Ж. Дачев от Института по океанология, публикуван през далечната 2003 г., научаваме, че в края на 50-те години е направен несполучлив опит за защита на брега при местността Почивка. Построените тук няколко буни с предназначение да благоприятстват създаването на защитни пясъчни ивици пред силно абразиращия се бряг, явно не могат да изпълнят своята роля, предвид малките си дължини. Друга причина в същия смисъл е непълният профил по дължина на буните, което ги прави заливаеми, даже и при незначителни вълнения.

След 70-те, особено след 80-те години започва масирано брегоукрепително строителство, характерно преди всичко за частта на север от централния плаж на Варна. Паралелно се строят буната при нос Св. Димитър (Евксиноград) и Т-буната при сегашния комплекс "Ривиера" и яхтения комплекс при Слънчев ден. Веднага след тях се строи Г-буната в северния край на Златни пясъци. Последователно във времето са построени буни 101, 102, 102Б, 103 и 109 - всички в участъка Рибарски мост - Траката. Почти в същия период са построени и останалите буни в района на Евксиноград. Мащабно строителство се явява и изградената брегова дамба от Малкото казино до буна 103. Замислена е като пътна връзка от технологичната схема за изпълнение на основните брегоукрепителни съоръжения (буните), фактически се оказва като значително пасивно брегозащитно съоръжение.

Още при проектирането на буните се разчита на естествен пясъкозадържащ ефект. По-късно, след като се оказва, че Евксиноградският наносен поток не е с очакваните (но само за проектантите) капацитетни възможности и запълването на междубунните пространства по естествен път е без практически смисъл, се преминава към решения, предвиждащи по изкуствен способ внасяне на пясъчен материал.

Нужно е продължаване на дамбата до резиденция Евксиноград. Съображения в това отношение се явяват:

- прекратяване на прякото абразионно въздействие върху активизиран в свлачищно-срутищно отношение бряг;

- създаване на територия от преди това морска акватория (между дамбата и стръмния, почти отвесен бряг), изпълнена на ниво 2 - 3 m. Тук такава територия въобще липсва. Нейното създаване би могло да задоволи крещящи нужди от най-различно естество.

Привържениците застават на противоположни позиции със следните аргументи:

- отвоюват се нови територии и се повишават капацитетните възможности на пясъчно-плажовите рекреационни ресурси;

- със запълване на междубунните пространства с пясъчен материал се преустановява контактът море - коренен бряг (съответно дамба), при което деградивните процеси се прекратяват, а така също се подобрява и водната циркулация, респективно - водообменът с откритата част на залива;

- поне една от прилежащите бунни акватории е защитена от вълнение, което благоприятства и гарантира безопасно ползване;

- при многофункционалния подход, заложен още във фазите на проектиране, могат да се предвидят и решения за използването на буните като сезонни пристани, за различни атракционни цели и т. н.;

- изградените дамба и буни значително подобряват контакта "човек - море". Веднага след изграждането им с успех се използват както за отдих и отмора, така и за спортен риболов.

Евксиноградски наносен поток, оформя се пясъчна полоса, която за много кратък период достига дължина около 1200 m. Според Попов, Мишев (1974) за 61 години след построяването на пристанищния вълнолом плажната ивица нараства с 89 m, което представлява средната скорост на нарастване 1.5 m/a.

Припомнете си "Преди и сега“ от предния път ТУК.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Формула 3 сезон 2024
51-ото Народно събрание
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Войната вУкрайна
Зима 2024/2025 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия
Гласувай »
Резултати »

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: