© Impact Press Group

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка - Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба "Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на "Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците.

Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа.

През 1939 г. подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Занимава се с антифашистка дейност. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на гарнизонното стрелбище в София.
Продукцията е на "Тривиум филмс" и се осъществява с подкрепата на Националния филмов център. Очаква се да е готова до пролетта.

Източник: в. Народно дело