Ана има ясен разсъдък, кротост, овладяна емоция и твърде много натрупана мъдрост. Вдовица е от 1981 година. Извървяла е общ път със съпруга си в продължение на 41 години (от 1940 г.). Твърди, че верността и гледането в една посока са нейното хапче за дълъг брак. 

"Бях му вярна до смърт" - каза тя като допълни: "То сега днешните, младите, нямат вяра на нищо". Столетницата има две деца. С гордост споделя, че синът и е инженер, а дъщеря и - библиотечен секретар. Макар че живее в дома от 9 години, тя е благодарна на децата си, че не я изоставят, грижат се да е добре облечена, да не и липсва храна, медицински грижи и всичко, което пожелае.

"Не мога и това, което ми дават да използвам докрай" - казва тя и в очите и проблясва радост само докато говори за тях. Наскоро се е наложило да и се постави изкуствена става и именно децата и помагат с 1500 лева.

"Разбира се, че боледувам като всички останали. Имам от дълги години високо кръвно и с него си живея добре - казва Ана като уточнява какви лекарства взема всеки ден -Не се лишавам от нищо, хапвам си добре, но не прекалявам. Ям от всичко по малко. Алкохол не пия, никога не съм пила. И кафе не пия".

На 4 години Ана се среща със смъртта. Преживява здравословен проблем и тогава, през далечната 1921 година живота и спасява д-р Аршинков, "обичания от всички доктор на бедните", на чието име има кръстена улица във Варна.

И все пак къде е разковничето за дълголетието?
Във връзката със земята и в работата, според 99 годишната жена. Израснала е близо до земята. В бащиния и дом непрекъснато отглеждали плодове, зеленчуци и зърнени култури. 

"Тогава никой не мислеше много за храната. Тя си растеше в двора. Докато играех из градината, минавах и си откъсвах нещо за ядене. И така - през всички топли месеци от годината. Всичко беше просто. И храната беше проста. И животът беше весел, безгрижен. Помагах много в работата. А и после като пораснах. Все съм работела много". 

Майстор-шивач е. Започва да учи през 1930 година и завършва през 1935 г. Оттогава до края на активния си работен жизнен цикъл, жената не е спирала да работи.

Ана е вярваща, но космополитна. Радва се на новия параклис, който бе осветен в дома за възрастни хора "Гергана". "Малко е тесничко - споделя жената. - Една малка стаичка за 150 души е малка, но все пак го има. Вярата е важна. Аз уважавам всички религии. За мен няма значение каква религия имат хората, турци ли са, българи ли, какви са. Ако вярваш и си добър човек, религията няма значение".

Столетницата познава добре билките. Научила се е да ги ползва от родителите си. Описала е рецепти и ги е предала на децата си. Подготвя книга и се тревожи, че няма да има време да дооправи подробности около родословното дърво на рода си. 

"Трябва ми още един живот, за да свърша всичко - казва Ана, но не с отчаяние, а със смиреност. Условията в дома я устройват, но е притеснена, че все още среща наред с доброто, и злоба, завист, сплетни. С тях се свиква трудно и мъчно се живее".

Благодарна е за децата си, за живота си, за съпруга си, за уменията и мъдростта си, за вярата и семейството, което е имала.