© Varna24.bg | | Снимка Архив | Влак от Варна за София. Полупълен е. Целият път е 8 часа. Слизат десетки, качват се десетки. Кой бърбори, кой - мълчи, но всеки минава през тоалетната. Във вагон №1 - непосредствено след машината - има само една, вместо две. Първата е ликвидирана, за да се настанят служебни помещения в самото начало на композицията. А от тази в далечния край на вагона дами и господа се връщат или пребледнели, или ругаещи, или поне мърморещи усърдно по нашенски. Никога безралични.Десетки и десетки българи. Не, не заради покъртителната мръсотия народът е подготвен за натуралистични картини, свикнал е. Хората роптаят поради класически "вълчи капан".
Пред тоалетната чиния подът е хлътнал в пространство метър на метър. Стъпиш ли там, кракът ти потъва на близо педя. Усещането е за реална опасност. А продъни ли се подът, какво ще стане с човек при скорост на влака около 80 километра в час?
Стъпват там някъде хората, пребледняват и завиват кръгом за облекчаване в следващия вагон. А влакът си трака. Няма поне табела, която да ги предупреди за опасността.
В същия вагон са настанени кондукторите. Те знаят за какво става въпрос. Но влакът си трака.
Тази тоалетна е "минирана" рано или късно да убие. Такова е впечатлението, което оставя. То бе подсилено и от отгласа на декларираното ми намерение да пиша за заплахата. Прие се с "нестихващи аплодисменти, преминаващи в овации". Стана някъде около Червен бряг. Там, където загинаха осем българи, след като преди три години пламна влак.
Хората в купето един след друг заредиха подобни истории. За опасна дупка на завой, която рано или късно ще убие някого, но си стои незапълнена с години. За мръсотия, която цапа питейна вода с години. За какво ли не. Всеки си имаше наум история заплаха. Заплаха за смърт.
Аз съм внук на началник гара и съчувствам на БДЖ за проблемите, пише свидетелят на жалката картина. Жал ми е за немотията в държавната железница. Ясно е - няма пари, затова този вагон е поставен на изкуствено дишане. Тъй като в него по конструкция има само една тоалетна, ако тя бъде затворена, ще трябва целият вагон да мине в пенсия.
А вагони няма. Няма и пари за вагони. И? Да се молим никой да не хлътне в онази тоалетна ли? Не, пред смъртта не бива да се мълчи. Но никой не е поставил поне една табела за внимание, защото ще означава признанието, че тоалетната всъщност не бива да работи. И че вагонът не бива да вози.
Не е зле някой от онези, които се возят под сини буркани и словоблудстват по проблемите на БДЖ, да мине поне веднъж пътя Варна - София с влак. Да използва онази тоалетна, да потрепери от страх, дори от ужас. Пък тогаз да видим ще го бъде ли този вагон.
Естествено в България подобни харуналрашидовски чудеса не стават. Безкрайно по-правдоподобен е действащият вариант - (без)отговорните фактори обясняват каква нищета е, а по-нисшите в ролята на опитни зайчета редят молитви да не се продънят в тоалетната.
Източник: в. "Труд" |