Във Варна почитат паметта на въздушен герой от Втората световна война

На 13 март 2020 г. се навършват 23 г. от смъртта на ген. Стоян Стоянов, въздушен ас и герой от Втората световна война.

В тази връзка от 11 часа ще бъдат поднесени цветя и венци на паметната му плоча, която се намира в родната му къща в квартал Галата. Организатор на събитието е отдел "Нова история" към Регионалния исторически музей - Варна.

Стоян Стоянов е роден на 12 март 1913 в село Галата, пет месеца след като баща му Илия Стоянов загива при Караагач дере край Одрин като знаменосец на 8 Приморски полк. Израства в училище за сираци във Варна. През 1930 постъпва в Духовната семинария, където обучението било безплатно. През април 1934 е приет в ШЗО като кавалерист, но като такъв служи едва до есента, когато кандидатства и е приет във Военното на Негово Величество цар Борис III училище. През 1937 постъпва в Авиаторската школа в Казънлък. Заради изключително добрите резултати, които показва, през юли 1938 е изпратен на специализация в Германия, а през септември същата година в школата за висш пилотаж "Вернойхен". Там той става и първият българин, летял на Messerscmitt. Дипломира се като инструктор-изтребител и обучава други български летци, между които и героят-летец Димитър Списаревски.

През 1939 се завръща в България и е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Карлово. На 1 август 1943, поручик Стоян Стоянов сваля В-24 Liberator и поврежда още един във въздушните боеве за защита на небето над София. На 7 август 1943 г., поручик Стоянов получава орден "За храброст", с което става първият български офицер от Втората световна война, награден лично от цар Борис III с този орден. За цялата война участва в над 40 въздушни боя и се превръща в най-резултатният български ас.

След 9 септември 1944 г. поручик Стоян Стоянов участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор. В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. - началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. - полковник, зам. командващ ПВО.

Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му, както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР /разработка "ФРИЦ"/. За посещение в катедралата "Александър Невски" с униформа е засечен от ДС и за малко не е уволнен, но някогашният му подчинен, З. Захариев, който става началник на ВВС на НРБ, го спасява. Стоян Стоянов е уволнен от ВВС по политически и идейни "съображения за сигурност" през 1956 г. след опита на Унгария да се откъсне от Източния блок. На 43 години той остава без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия.

След демократичните промени България си спомня за своите герои от войните и повишава в чин загиналите и останалите живи от тях. Един от тях е и Стоян Стоянов, който през 1992 г. е произведен в чин генерал-майор от запаса на ВВС.

Ген. Стоян Стоянов почива в Карлово на 13 март 1997 г. През 1998 г. в родното му място – с. Галата (днес квартал на гр. Варна), по инициатива на подполковник Виктор Ценов и със съдействието на кмета на гр. Варна - Христо Кирчев, е поставена възпоменателна плоча.