Във Варна представиха книга, разкриваща общото между шпионажа и руската кухня

"Разузнаването и кулинарията винаги са се водили ръка за ръка. Ген. Маркус Волф е един от моите идоли като професионалист, легендарен началник на разузнаването в Източна Германия. Той нито веднъж не е допуснал да бъде заснет, въпреки че е шарил по целия свят, за да се среща със своите агенти – лично, очи в очи". Това каза на среща с журналисти преводачът на неговата книга "Тайните на руската кухня“ Павлин Павлов, предаде репортер на Varna24.bg.

Ето какво още сподели преводачът: "Прозвището "Човекът без лице“ са му дали журналистите от "Щерн“, след като така и не успели да открият негова снимка. Защо Маркус Волф ми е бил идол? Винаги съм уважавал интелигентните началници, които не са завършили партийната школа на АОНСУ и са ги пратили да командват без изобщо да имат представа за какво иде реч. Не бъркайте Маркус Волф с Щази! Щефът на Щази Ерих Милке е номенклатурен кадър на партийния ръководител на държавата Валтер Улбрихт, докато ген. Волф е направил от разузнаването професионална служба и не е допуснал на никого да му се бърка. Това е много рядък случай разузнаването на държава от Източния блок да се оглавява от такъв професионалист като него.

Когато, след разпадането на Източния блок, ген. Волф е изправен на съд, четирима негови агенти – трима мъже и една жена, началник оперативен отдел в НАТО, са се саморазкрили като агенти, за да свидетелстват на процеса. Техните показания на практика са доказали, че дейността на Маркус Волф не е донесла никакви негативи на Германия, и са допринесли за пълното му оневиняване. Докато и четиримата получават присъди – между 5 и 7 години затвор. След като напуска службите, Маркус Волф издава 6 книги.

"Тайните на руската кухня“ преплита кулинарни рецепти от най-различни краища на света със случки и различни истории от "занаята“ на Маркус Волф. Например, когато казва, че ще вербува един депутат, го поканва край Волга и така го омайва с рибена чорба (уха), пелмени и т.н., че на сутринта им останало само да оформят документите.

България също присъства в книгата – когато прави сравнение между грузинския шашлик и агнешкото на шиш, печено някъде из Родопите.

С превода на професионалните моменти от "занаята“ изобщо не се затрудних, но когато трябваше да издиря названията на 36 вида гъби, още толкова видове риба и всякакви местни названия на храни и продукти, се видях в чудо. Или пък, когато трябваше да "разшифровам“ какво какво е това "андриети“. Ставаше ясно, че са някакви кюфтета, но не успях да открия думата в нито един речник. Накрая звъннах на мой приятел в Берлин за помощ – и той не я беше чувал, но предположи, че не става въпрос за продукт, а за име. И така се оказа – Маркус Волф кръстил на жена си Андреа Волф, кюфтетата, които тя правила по нейна вкусна рецепта – андриети. "