Иван Драсов е изтъкнат участник в българското националноосвободително революционно движение от края на 60-те и през 70-те години на по-миналия век. Той е сред най-близките съратници на тримата велики идеолози-демократи и ръководители на националната ни революция - Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев. В годините след Освобождението Драсов е председател на градския съвет (кмет) на Ловеч (1877 г.). Депутат е в Учредителното народно събрание и І-то Велико народно събрание. Народен представител от град Тетевен във ІІ-то Обикновено народно събрание. Окръжен управител на градовете Берковица (1881), Трън (1882), а от м. септември е околийски началник, Свищов (1883), Севлиево (1884), Велико Търново (1884), Варна (1888-1894) и пак Велико Търново (1899).
Разболява се и умира във Варна през 1901 г. Основната част от личния архив на Драсов е регистрирана в две архивохранилища в страната - в Държавен архив - Варна (ф. №690К) и в Български исторически архив на Народната библиотека "Кирил и Методий" (ф. №89). Малка част от неговото архивно наследство се намира в архива на Института за история при БАН, но не е обособена като фонд на името на Драсов.
Дълги години голяма част от документалното наследство на Драсов, съхранявано от неговите наследници, остава далеч от изследователския поглед на българските историци. Едва през 1953 г. дъщеря му Мария Панчева, предоставя чрез Ив. Унджиев малка част от архива на баща си на Института "Ботев - Левски", която по-късно преминава към архивната сбирка на Института за история при БАН. През 1964 г. тя дарява на Държавния архив във Варна голяма част от документалните материали на Драсов, а през 1969 г. предава и останалите у нея документи. По този начин във Варненския архив се оформя основното ядро от архивния фонд, заведен на името на Иван Драсов. Документите са оформени в два описа, 127 а.е., представляват предимно кореспонденция на Ив. Драсов с Димитър Пъшков, Панайот Хитов, Марин поп Луканов, Данаил Попов и др. и малка част лични документи - снимки, свидетелства, мемоарни бележки.