Повечето от тях са на юг от Бургас. Част от новите плажни ивици се образуват по естествен начин, а други по принуда. Ако например се построи нова буна в морето, почти винаги водата почва да изкарва повече пясък на брега. Така само за две-три години държавата се сдобива с нова плажна ивица, най-често разположена в малък залив.
Тези плажни ивици обаче нямат голямо икономическо значение, защото най-често са далече от населени места и от пътища. За да се печели от плажа, той трябва да има концесионер или наемател и достатъчно посетители.
За последен път точни карти на плажовете у нас са правени в края на 90-те години на миналия век. Оттогава географията на брега доста се е променила, като някои плажове отдавна са изчезнали.
С последните промени на Закона за устройство на черноморското крайбрежие от миналата есен започват да се правят нови карти, при това с точно означение и на дюните. Така поне пише в закона. Но в действителност карти се правят само там, където самите общини имат кадастрални карти, т.е. в не повече от половината.
Другият проблем е, че далеч не всички плажове в България имат акт за изключителна държавна собственост. По груби сметки от Дуранкулак до Резово има около 220 плажни ивици, но само 193 от тях имат актове за държавна собственост и само те могат да се дават под наем или на концесия на желаещите. Останалите са ничия територия.
Но и за картографираните плажове често възникват спорове между концесионерите и държавата. В договора за концесия всеки плаж е обозначен с географските си координати.
Напролет обаче почти всички бизнесмени се оплакват, че морето е изяло пясъка, поради което почват претенции да се намали концесионното възнаграждение. Мнозина от тях твърдят, че и с обикновен джипиес може да се измери, че територията вече не е същата.
От МРРБ обаче твърдят, че законът не позволява да се прави корекция всяка година. За преразглеждане на договора плажът трябва да се картографира отново, а това е скъпо мероприятие.
Освен това морето взема, но и дава. Обикновено през април-май водата изхвърля обратно на брега пясъка, който е погълнала през зимата. Понякога дори и повече.