©

Една от малкото сгради в центъра на града, която беше реставрирана

В рамките на форума се разглеждат успешни модели за устойчив културен туризъм и привличането на инвестиции в недвижими имоти чрез неговото ефективно развитие. Основен въпрос, който дискутират участниците, е добавената стойност, генерирана от културното наследство на регионално ниво. Ползите от туризма за икономическото развитие на местно ниво, създаването на заетост, привличането на нови инвеститори и спешно засилване на рекламирането на местния културен туризъм са сред основните теми на форума. Ключова тема в дискусионния панел са сделките с имоти-паметници на културата. Експерти разглеждат основните правни проблеми при управлението на културното наследство и ще споделят добри практики от Европа за успешно решаване на казуси в тази сфера.

На форума се представят и Европейски програми - "Възможности за финансиране на културен туризъм по линия на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020", чрез които могат да се финансират проекти и инициативи за развитие на културното наследство. Лектори на форума: Зам. кмет Коста Базитов Община Варна, Главен архитект Виктор Бузев Община Варна и експерти от Министерство на туризма, Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие и благоустройство.

По проекта "Красива България" още преди 20-на години част от сградите с културна и историческа стойност в морската столица бяха ремонтирани, но днес боите вече са олющени. Според Закона за културното наследство, собствениците на старите сгради са длъжни да ги реставрират и поддържат в стегнат вид - каза арх. Владимир Рачев, главен инспектор за Североизточен район (области Варна, Добрич, Търговище и Шумен) на Главна дирекция"Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерството на културата. Този закон ги освобождава и от данък. Проблем е обаче, че тези сгради имат много собственици. Освен това по стар български маниер, дори и един от тези собственици да събере пари и да реши да ремонтира сградата, останалите му "съседи" пречат и му създават препятствия. Законът предвижда процедура, според която се съставят протоколи, прави се оценка на състоянието на зданието и се издават предписания до собствениците, които следва да го ремонтират. Издадените протоколи се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно наследство и след това ще бъдат предоставени на кмета, който в 14-дневен срок трябва да издаде заповед, задължаваща собствениците за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности. След изтичането на този срок, ако нищо не е направено, общината има право да сложи скелетата и да ремонтира сградата. В този случай обаче се вписва законова ипотека и съответната община става съсобственик на сградата. Ако реалните частни собственици не погасят частта от ремонта, зданието може да им бъде отнето. 70 сгради с историческа и културна стойност във Варна предстои да бъдат реставрирани. За 20 от тях, такива с обществена значимост, е започнал процес за проколиране като текат и законовите срокове за ремонт. Общински съвет Варна вече е гласувал средствата за ремонта на тези сгради, в случай, че собствениците не предприемат действия по реставрацията им. Практиката показва, че проблемни и стареещи остават знакови сгради във Варна, които са с частни собственици, обикновено наследници на хората, които са ги построили. Тези здания, които са собственост на юридически лица - банки, застрахователни дружества и други, те вече са възстановени. Логично, защото там има пари за ремонт. Такива сгради по бул."Княз Борис" вече са заблестели в предишния си блясък. В момента се работи по ремонта на стара къща на ул."Дръзки", няколко - в Гръцката махала, една на ъгъла на "Шипка" и "Княз Борис" - допълни още арх. Владимир Рачев.


Оказва се, че някои от собствениците на ключови сгради ги чакат да паднат сами като предпочитат да спечелят от многоетажно модерно недоразумение на централно място, а не да се броят пари за скъпата им реставрация. Така се случи с известната "Картофена къща" преди няколко години. Вместо да остави други подобни къщи да последват съдбата й, през миналата година Община Варна започна да добавя, вместо да вади сгради-паметници от списъка със сгради-културно наследство. Нови 150 здания получиха статут на недвижими културни ценности на Варна. От стария списък, от 1982 г., са извадени някои обекти, други са прибавени. Землянки и лобни места, които са ценни за наследниците на потърпевшите партизани са посъветвани сами да се грижат за семейните реликви, като вече общини и държава нямат грижата да правят това. 450 бяха обектите в стария списък. От него сега са отпаднали 30 - вече несъществуващи сгради или такива без историческа стойност, които са били съборени и изградени отново, но в нарушение с автентичния им вид. Варна е първата община в България, която ще отрази в кадастъра всички паметници на културата на територията си. Така всеки нов собственик, който купува имот, ще получава и подробно описание на забранителния режим за него. На основата на специален план за управление и охрана на територията на архитектурния резерват, всеки от паметниците в списъка ще получи собствено предписание за защита. Такъв план в момента има само Старият Несебър.

Още през миналата година Община Варна започна процедура по паспортизация на всички 570 сгради, които са паметници на културата във Варна. Така ще стане възможно да се използват евросредства за поддръжката им. Готов е актуализираният списък с паметници на културата в града. Стари сгради - недвижими паметници на културата, вече могат да бъдат реставрирани с пари по Оперативната програма "Региони в растеж", С европари могат да кандидатстват както сгради общинска и държавна сосбственост, така и частни.

Източник: Черно море