Атинската конвенция регулира режима на гражданската отговорност за вреди, причинени на пътници при превоза им по море. Съгласно разпоредбите й тази отговорност се носи от превозвача, а границите на обезщетенията са диференцирани в зависимост от естеството на причинената вреда. Протоколът от 2002 г. урежда правото държава-страна по Конвенцията да определи в националното си законодателство по-висок от установения в Конвенцията лимит при смърт и телесна повреда на пътник. Въвежда се и изискване за задължително сключване на договор за застраховка или друго финансово обезпечение.
По-голямата част от правилата на Конвенцията са включени в правото на Европейския съюз.