"Появи се отново същият проблем преди две седмици. Отново изплуваха фекалиите, които за радост на хората почти не стигнаха до плажната ивица, а плуваха из залива", разказа Атанас Димитров, председател на Гражданско сдружение "Зелена еврозащита".
Южният плаж се замърсява от колектор за дъждовна вода. Там изтичат и отпадни води от битовата канализация, въпреки че тя би трябвало да е отделно.
"Битовата канализация е направена с малка пропускливост и сега в бума на строителството, битовата канализация вече не издържа. Това означава, че някой строител се е вързал директно в дъждовната, защото му е било по-близко. В момента двете канализации са пълни еднакво с отпадни води. Когато дъждовната ти е тук, а битовата ти е на 20 метра, правиш нещо, заравяш и казваш: ето, аз си изпълних проекта", обясни Пламен Стоянов, заместник управител на ВиК Варна.
Не се знае колко са незаконно свързалите се в дъждовната канализация. Следите им обаче изплуват в дъждовно време. Шахтите не смогват заради задръстената дъждовна канализация и единственият изход е тръбата на южния плаж.
"Това, което се е случвало в годините на прехода, то е поправимо единствено, ако всички тия мрежи се изградят наново", смята Стоянов.
"Да се разбият всички улици на Варна?"
"Така или иначе, рано или късно, трябва да се случи това нещо", категоричен е той.
Решението е тръби да отвеждат отпадните води навътре в морето. За да са пречистени, трябва да се изгради тласкател "Акациите" в двора на военното училище. Община Варна обаче нямала толкова средства.
"Заедно с реконструкция на пречиствателна станция Варна са внесени в МОСВ, с цел външно финансиране. За другия сезон мисля, че проблемът ще бъде решен. Поне, ако ние реализираме този проект с "Акациите", голяма част от проблемите ще отпаднат и ще се радваме на едно чисто море", смята Стоян Димитров, началник отдел "Инфраструктурни проекти" в община Варна.
Докато това стане някои се радват и на мръсното море.
"Хората идват, ловят си тука риба, казват, че тук има най-много риба. Това е естествено след като има фекалии и е мръсно, има такива води, рибата отива да яде. После тая риба се слага в тигана, изяжда се, ето ви кръгът е затворен", обяснява Атанас Димитров.
Докато във Варна е ясно, че парите за нови съоръжения се чакат от екоминистерството,
в Златни пясъци от години тече спор кой да плати нова пречиствателна станция.
Тече и мръсна вода директно в морето, тъй като старата станция може да обслужи едва половината от леглата в курорта.
"В разгара на сезона, стига подходящ вятър да духа откъдето трябва, отпадните води просто слизат на плажа пред "Интернационал". Аз мисля, че е много опасно", казва Пламен Стоянов.
Проблемът е от шест години, но не е решен, защото пречиствателната станция е собственост на ВиК Варна, а земята под нея - на "Златни пясъци" АД. Така започва спорът кой ще изгради новата.
"Главният виновник е липсата на сътрудничество от страна на "Златни пясъци" АД. В момента всички си режат клона, на който седят", смята Пламен Стоянов.
"Ние сме подписали протокол с община Варна, в който пише черно на бяло, че при осигурени средства ние даряваме тази земя - не продаваме, не заменяме, а даряваме. - Кой трябва да осигури тия средства? - На този въпрос не мога да отговоря, според мене държавата", каза Николай Недков, председател на управителния съвет на "Златни пясъци" АД.
"И всъщност "Златни пясъци" като единствената марка, която цял свят познава, аз съм сигурен, че ако продължи това бездействие и това разнопосочие във виждане и в идеи за разрешаване на проблема, ще стане име, което няма да се свързва с туризма. Предполагам, че в момента, най-вероятно, туроператори имат интерес да си приберат инвестициите, затова няма международен скандал", смята Пламен Стоянов.
Отново чистотата, само че на сушата, е най-големият проблем в останалата част на област Варна.
По изискване на Европейския съюз на 16 юли трябва да затворят всички стари сметища в страната. Сметището на Провадия, което обслужва още осем варненски общини, също. Боклукът трябва да бъде пренасочен към Шумен до изграждането на ново сметище в Провадия.
"Получават се допълнителни транспортни разходи и допълнителни такси на самото депо, на което ще возим. - Вие такива разходи предвидили ли сте в бюджета си? - Не, не. Не само аз, нито една община, според мен, не е предвидила. - А защо? - Аз мисля, че колегите миналата седмица научиха", заяви кметът на Община Провадия Георги Янев.
Новото сметище на Провадия ще отвори с година и половина закъснение, най-вероятно през 2012 година. А в сметището на Шумен има място само до края на тази година, защото освен деветте варненски общини, ще трябва да поеме още осем шуменски.
"Първо нямаме пари, второ мястото ще свърши и да вземат да отпуснат", казва заместник кметът на Община Шумен Иван Йонков.
Ако втората клетка не бъде отворена до края на годината, хората в две области - Шумен и Варна, с изключение на морската столица, остават без сметища.
"Там, който е подписвал за затваряне на депата до 2009г., след като Румъния, е по-богата и с по-големи ресурси, си е извоювала 2014г. Явно в министерствата няма чак толкова подготвени и компетентни хора. Ако не бяха тези изисквания на ЕС, виждате, че община Провадия има 300 години къде занапред да си хвърля отпадъците" - Георги Янев.
Изискванията са, за да се опази околната среда. И както екипът на bTV установихa, от това наистина има нужда.
Въпреки че ново сметище все още няма, някое предприятие в региона очевидно се възползва и изхвърля опасните остатъци от своето производство. Когато новото депо бъде изградено, ще бъдат поставени дренажи, така че да не се замърсяват подпочвените води на региона.
Във Варна земите под двореца Евксиноград са вече частна собственост.
Със замяна на гори в балкана на Тетевен, Троян, Априлци са взети около 100 декара над морския бряг. Интересното е, че земята е актувана като държавна едва миналата година, преди сделката. Днес тя е собственост на бившият зам.-министър на вътрешните работи Явор Хайтов.
На това място от 60 години живеят рибарите от кооперация "Траката". Някои от тях са тук целогодишно, повече от десет години.
"Имотът на г-н Хайтов започва от тук, откъдето свършва пътят, който е на буната. От тук нагоре е разположено нашето рибарско селище", обяснява Иван Копчев, председател на рибарска кооперация "Траката".
Рибарите също искат да станат собственици на земята под вилите си. Ето защо са готови да влязат в съда с бившия заместник министър и Агенцията по горите, направила замяната.
"Да, ама те държат документите, а вие нямате нищо. - Тези документи са абсолютно фалшиви, абсолютно неморални, незаконни. Рано или късно те ще бъдат оборени по някакъв начин", смята рибарят Коста Радев.
"Около 80% от всички гори, които са заменени за този имот са купувани декември 2008г. и януари 2009г. Купуване в последния момент, за да се извърши замяната, която вече е можела да стане факт и да бъде подписана в последния ден на законовия срок от г-н Юруков" - Иван Копчев.
От Агенцията по горите отказаха интервю. От писмената им информацията става ясно, че те са спазили разпоредбите на закона и според тях със замяната са увеличи горския фонд на страната.
"Защо трябва да бъде държавна - частна, да се извърши заменка, а не публична - държавна, за да бъде това нещо на всички варненци. Място, където могат да се направят детски градини, площадки. Това е крещяща необходимост, между другото, за тази част на града", смята Копчев.
В усилията си да защитят рибарите, общинските съветници на Варна решават земите на „Траката" да останат зелени площи и да не допускат строителство там, независимо от собственика.
"Когато има частен собственик той не може да е дошъл и да даде 500 декара земя, гори срещу 114 с намерението да си има една гора на брега на морето. Значи много ясно, че намеренията са други и те рано или късно ще се изпълнят", обяснява Копчев.
Какви са намеренията на Явор Хайтов все още не е ясно, тъй като той не откликва на поканите ни за интервю.
"Какво ще правите, ако трябва да напуснете мястото? - Този вариант само хипотетично си го представяме, защото ние няма да напуснем, поне живи, няма да напуснем. Това те как си го представят не ми е ясно. Те нямат представа с кого са се захванали. Ние не сме някои селски бабички да ни изритат или да ни запушат устата", категоричен беше рибарят Коста Радев.
Източник: bTV