Заявлението е с искане към кмета на Община Варна, за предоставяне на обществена информация, относно изграждането на дъждовни канализации и водопровод в кв. "Изгрев". 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Ето и подробности:

Жалбоподателят твърди, че в законоустановения 14-дневен срок няма произнасяне от Кмета на Общината по подаденото заявление за достъп до информация, поради което е налице мълчалив отказ. Счита същия за незаконосъобразен, тъй като е в противоречие с целта на закона. Моли да се отмени и преписката да се върне на Кмета на Община Варна, като се задължи същия да предостави исканата със заявлението информация, която съгласно § 1 т.6 от ДР на ЗДОИ е с надделяващ обществен интерес. В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си - адв.М.Д., поддържа жалбата. Излага подробни съображения, обуславящи извода за надделяващ обществен интерес на исканата обществена информация, предвид обстоятелствата, че в кв."Изгрев" има много живущи - над 2 000, а за същия няма данни да е предвидена и не е изградена инфраструктура, в т.ч. и канализация - предмет на заявлението на достъп до обществена информация, като в същото време определените за този район местни данъци и такси са неоправдано високи - като за квартал от трета група. По съществото на спора моли уважаване на жалбата. 

Административното производство е започнало по инициатива жалбоподателя Х.. От представляващия е подадено Заявление за достъп до информация с вх.№ ДОИ 16000144 ВН/31.08.2016г., с което Кмета на Община Варна е сезиран с искане за предоставяне на следната информация: 1.Карта на града с отразени реализирани дъждовни канализации. 2.Карта на града с предвидени за изграждани дъждовни канализации и в какъв срок. 3.Кога ще бъде изградена канализация в целия кв."Изгрев"? 4.Кога ще бъде изграден водопровод в целия кв."Изгрев"? 5.Кога ще бъде изградена дъждовна канализация в кв."Изгрев"? 6.Колко са данъците, които Община варна е събрала за имоти в кв."Изгрев" по години през 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015г.? 7.Колко средства е изразходвала Общината за квартала през годините посочени в т.6?

Поискано е информацията да бъде предоставена на хартиен носител, като в случай, че нейния обем е по-голям - и на ел.носител.

Във връзка с постъпилото заявление, с писмо от 02.09.16г. и резолюция от 08.09.16г. Секретарят на общината е изискал информацията от Директора на Д-я "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" и от Директора на Д-я "Местни данъци", като е даден срок до 10.09.16г. да му бъде предоставена исканата информация. 

С писма вх.№ ДОИ 16000144ВН_003/09.09.16г. и ДОИ 16000144ВН_004/14.09.16г., директорите на посочените две дирекции са отговорили, че общината не поддържа карта на града отразяваща изградените дъждовни канализации, а новопредвидените инвестиционни намерения могат да се видят на сайта на Общината; За реализиране на цялостно изграждане на битова и дъждовна канализация в кв."Изгрев" е необходимо провеждането на улична регулация и отчуждителни мероприятия; Изготвянето на справка за събраните данъци за квартала е затруднено поради разнообразието на адресните данни на имотите.
С оглед описаното по-горе в писмо от 28.10.16г. изрично изявление на ответника, горните две писма са само за вътрешна информация и не формират отговор на поставените със Заявлението въпроси. Същите са изготвени съобразно действащите правила за организация за работа по предоставяне на достъп до обществена информация, които са приложение от ответника заедно с писмото /л.20-24/.

В представените от ответника документи, за които твърди, че са пълната административна преписка, не се съдържа доказателство за друго действие предприето във връзка с постъпилото заявление. По последното ответникът не се е произнесъл с изричен писмен акт в законоустановения срок.
В хода на съдебното производство от пълномощника на жалбоподателя са представени: опис на кореспонденция и доказателства за действия на жители на кв."Изглев" в защита на правата им във връзка с изграждане на инфраструктура на същия; за вложени от тях лични средства; и за платени за квартала местни данъци и такси /л.38-54/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна, поради следното:
Община Варна безспорно е задължен субект за предоставяне на обществена информация по чл.3 ал.1 от ЗДОИ и компетентен да се произнесе по направените искания за достъп до обществена информация на общо основание е кметът на общината.

По смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация съгласно чл.28 от ЗДОИ, се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране и в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което се уведомява писмено заявителя. Съгласно чл.29 ал.1 от ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация, като срока по чл.28 ал.1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация.
Нормата на чл.38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а чл.39 от същия закон дава указания как да бъде съобщено това решение на заявителя.
От гореописаната нормативна уредба следва извода, че единствената призната възможност от закона за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви, от една страна, довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган и от друга страна, се улеснява упражняването на съдебния контрол за законосъобразност.

В настоящия случаи исканата от Г.Х. информация е подробно конкретизирана и ясна, и има характера на служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, като няма данни да са налице основания за отказ от предоставяне на достъп до същата на основание някоя от хипотезите на чл.37 от ЗДОИ. В срока по чл.28 от ЗДОИ не е налице произнасяне на кмета на Община Варна. Този мълчалив отказ противоречи на изискванията на чл.38 от ЗДОИ и е в нарушение на изискването за съдържание на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект, което е особено съществено процесуално нарушение и основание за отмяната му.

Съдът не следва в това производство да взема отношение по останалите наведени от жалбоподателя възражения. Същите са такива по съществото на спора, а доколкото е налице единствено мълчалив отказ, т.е. нарушена форма, поради която и същия подлежи на отмяна, не е налице произнасяне от страна на органа, което да подлежи на съдебен контрол в настоящото производство.

С оглед на изложеното жалбата на Г.Х. се явява основателна и следва да се уважи, като на основание чл.172 ал.2 от АПК се отмени мълчаливият отказ на Кмета на Община Варна за предоставяне на достъп до обществена информация и съгласно нормата на чл.173 ал.2 от АПК, преписката се върне на административния орган за произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

Жалбоподателя, чрез пълномощника си адв.Д. е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски - внесена д.т. и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗАдв. Цитираната разпоредба предоставя възможност адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като в случай, че другата страна е осъдена за разноски, му се определя от съда възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая и двете предпоставки са налице - в депозирана в хода на съдебното производство уточняваща молба от 31.10.16г. /л.26/, с която са поискани разноски в размер на 410 лв., това обстоятелство е декларирано от жалбоподателя, като е отразено и изрично в представения Договор за правна защита и съдействие /л.27. На второ място - с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК, ответникът се явява задължен за разноски.

На изложените основания Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 410 лв. /както са поискани от страната/, от които 10 лв. д.т. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за достъп до обществена информация по Заявление № ДОИ 16000144ВН/31.08.2016г. по реда на ЗДОИ, депозирано от Г.Т.Х., чрез адв.М.Д..