При последното ни посещение в най-големите пристанища на Холандия, Белгия и Германия - Ротердам, Антверпен и Дуисбург (най-голямото вътрешно германско пристанище - на р. Рейн), големи транспортни компании от най-високо европейско ниво проявиха огромен интерес към Варна-Запад, обясни Петров. Става дума за огромни консорциуми, които имат и собствени товари, и развиват дейност като пристанищни оператори, и като спедитори, разказа Петров, но отказа да назове конкретни имена. Интересът им обаче е единствено към пристанище Варна-Запад, категорични били представителите на западните компании. Порт Варна-Изток не ни интересува, така че не ни го предлагайте в пакет с Варна-Запад, категорични били те, разказа Петров.
Интересът към Варна-Запад е логичен, той като то предлага големи възможности за развитие в различни посоки, обясни Мирослав Петров. Товаро-разтоварната дейност е само един сегмент от общата дейност на едно пристанище, поясни Петров. На територията на порт Антверпен примерно работят няколко мощни завода, чието производството е свързано с товаро-разтоварната дейност - внос на суровини и износ на продукция. На Варна-Запад също могат да се развият производства, които разчитат на вносни суровини и работят за износ, като металургичен завод, рафинерия или дори АЕЦ, обясни Мирослав Петров. Варна-Запад разполага с 18 корабни места, 191 дка открити и 36 дка закрити складови площи и огромни територии, на които може да се построят нови кейове и терминали, обясни Петров. Варна-Запад дава единствената възможност за развитие на пристанището, тъй като приетата от Варненския общински съвет концепция забранява инвестициите в порт Варна-Изток, обяснява генералният диреккор на ДППИ.
Източник: в. "Стандарт"