"Тези сгради отдавна са изпълнили предназначението си. Още през далечната 1998 г. с решение на Държавно предприятие "Лазурен бряг" баните са сменили своя статут и са актувани като сгради за обществено ползване", коментира Андрей Василев, търговски директор "Лазурен бряг 91". 

Той се ангажира да даде подробности около ремонта и новата визия веднага щом се завърне от среща в Министерство на културата, където тече съгласуване около реконструкцията на баните.

Историческа справка сочи, че през 1921 г. Варна официално е обявена за първия български морски курорт. С решението си за този акт правителството дало на варненската община правото да събира курортна такса и да сключва заеми за развитието на летовището. В първите години след Освобождението и до 1889 г. варненските морски бани представлявали леки дървени кабинки, строени върху стълбове в морето и подменяни всяко лято. 

През 1889 г. при кметуването на Кръстю Мирски било взето решение да се построят първите в България солидни морски бани. Новите морски бани, чийто архитект е Сава Димитриевич, били завършени и открити през лятото на 1890.

Любопитен е фактът, че мъжките и женските бани били отдалечени на разстояние една от друга. Имали квадратна форма и били монтирани върху железни релси, забити в морското дъно. С брега се свързвали посредством мост.
През 1896 г. общината построила още две подобни бани, с което броят на кабините надхвърлил 300. 

С времето ръждата и морската стихия разрушили тези съоръжения. Опитите на чуждестранни фирми да получат концесия за построяването на нови морски бани не намерили разбиране и подкрепа от общинските власти и така Варна посрещнала началото на 20-те години без морски бани, само с леки, примитивни дъсчени и тръстикови кабинки.

През юли 1921 г. кметът Йордан Пекарев имал честта на общоградско събрание да съобщи на варненци за взетото решение да се обяви Варна за морски курорт. Това поставило пред общината неотложната задача за построяване на необходимите съоръжения. Строителството на новите бани било възложена на популярната по това време в България чешка фирма "Пител Браузеветер". Основният камък бил положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. станало 

тържественото откриване. 

Кметът на града Петър Стоянов завършил речта си с думите: "Нека с общи усилия направим Варна да бъде истински курортен пункт, който да дарява здраве и живот."

Новите морски бани се разпростирали на площ от 2000 кв. метра източно от сградата на Аквариума. Масивната им постройка била изградена във формата на буквата Ш, на два етажа. Имала 1000 кабинки - първа и втора класа. За лечебни нужди - най-вече за лекуване на ревматични заболявания - в централния корпус били изградени малък басейн и 66 вани за топли морски бани, до които морската вода се изпращала от моторна помпа по тръбопровод. От средата на постройката, перпендикулярно навътре в морето, бил построен железобетонен мост (неговите останки бяха окончателно демонтирани в началото на 80-те години), който завършвал с четириетажна кула за скокове във водата. Там бил и първият безалкохолен бюфет. 

Построяването на Централните морски бани имало за Варна значение, подобно на това, което изиграло 20 години по-рано откриването на новото пристанище. Още през същата 1926 г. броят на летовниците, пребивавали в града повече от 7 дни, нараснал чувствително.