Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Посветен е бил на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век.
В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв.метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети. Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор.
Плетньов допълни, че продължават археологическите проучвания на крепостта и околното пространство на нос Св. Атанас до град Бяла. Освен изучаването на, разкритата през миналия археологически сезон раннохристиянска църква, сега се хвърлят усилия и в изучаване на околното пространство. Екипът археолози е с ръководител доцент д-р Валери Йотов. По думи на Плетньов там е била открита олтарна маса. Разкопките в Бяла ще продължат до края на лятото.
Източник: Агенция "Фокус"