София не е Лондон, за да си позволи да изпуска такива възможности с лека ръка, а какво да кажем за други градове, като например Русе или Шумен. Ето защо предстоящото състезание за Европейска столица на културата, в което участват споменатите три града, плюс още пет, не бива да остава в същата полутъмна зона, в която за тези инициативи знаят само общината и шепа посветени.
Това е възможност, която, използвана добре, може да донесе много и на спечелилия, и на конкурентите му. Нейният формат позволява да се развият области от обществения живот, които много български общини захвърлиха в килера в последните 20 години най-вече заради липса на средства. Тя заслужава внимание и защото ще ангажира обществени и частни средства в името на каузата, а точно както и на олимпийските игри, ако се похарчат неразумно, те ще тежат за години напред.
Форматът "Европейска столица на културата" е инициатива на Европейската комисия и Европейския съвет и в момента е на ротационен принцип между страните членки. Всяка година два града от две страни получават възможността да носят титлата. България е наред заедно с Италия през 2019 г. Това означава, че един от осемте български градове - София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Русе, Габрово, Шумен, ще носи този бранд със сигурност. Всички те представиха миналия месец първоначалните си стратегии, които специална комисия ще прегледа на 10-12 декември и ще отсее само няколко, които да разработят подробни планове. Окончателният избор ще се случи през 2015 г.
Досега качените онлайн стратегии са четири (виж графиката вляво), но от тях се вижда, че българските градове имат амбициозни планове да инвестират в това начинание. Извън бюджетите за културни прояви, които варират от 20 до 90 млн. евро, има планирани между няколко десетки до няколко стотици милиони за инфраструктура, включително културна. Тези бюджети обаче са още твърде условни. Първо, те зависят силно от оперативните програми за следващия програмен период, които ще определят колко пари получават големите градове, и второ, държавното участие не е договорено. "Около една трета от нашия бюджет ще е държавно финансиране", обяснява Светлана Ломева, изпълнителен директор на Асоциацията за развитие на София, която се занимава със софийската кандидатура. "Не знаем обаче колко ще е то, така че сме го планирали приблизително, на база средни данни от други държави."
Интересното за това състезание е, че столицата далеч не е в привилегирована позиция. Обикновено за столици на културата се подбират по-малки градове, стига да имат достатъчно добре разработена стратегия. Това кара градове като Габрово, Шумен и Русе например да са изобретателни и креативни: нещо, от което могат да спечелят всички жители на тези общини.
Много важен позитивен елемент е фактът, че градовете ще правят сериозни инвестиции в културна инфраструктура. Тъй като не носи незабавен ефект, това рядко е приоритет на кметовете, а в годините преди еврофондовете, пък и дори с тях, създаването на пространства за култура далеч не беше важно за българските градове. "София така или иначе страда от липса на културна инфраструктура", казва Юрий Вълковски, ръководител на Българската фестивална асоциация. Според него надпреварата за столица на културата е важна, защото без нея градовете надали щяха да погледнат в тази посока. Той посочва, че е важно в сега създаващата се програма "Региони в растеж" да се заложи специална ос за това, независимо от това кой ще спечели, за да се подпомогнат усилията на всички. "В Кошице, Словакия, например имаха огромен проблем, че когато са кандидатствали, това не е било заложено и в последствие е имало големи трудности да взимат пари по програмата."
Освен инфраструктурни подобрения културната олимпиада помага на общините да усвоят още три много важни неща: делегирането на дейности, дългосрочно планиране и привличането на частен интерес. Най-успешните проекти винаги са ръководени от организация, която е отделена от общината, казва Катрин Девентър, генерален секретар на Европейската фестивална асоциация. "Трябва да е процес, не става дума дали ще спечелиш, а дали ще създадеш кауза, в която са въвлечени жителите на града. Ако никой друг освен общината не е въвлечен, няма особен смисъл." Хората, които ще се интересуват от това събитие през 2019 г., най-вероятно са още тийнейджъри, припомня Девентър. Освен поколенията дотогава ще се сменят и поне две общински управи, така че това помага да се задържи фокусът. София е избрала този модел, Пловдив също има фондация, а Варна е избрала да работи с общинска структура.
Публично-частното партньорство също е задължителен елемент, като всеки може да избере каква да е стратегията му. През 2004 г. например, когато Лил е столица на културата, френската железопътна компания осигурява промоционални цени от цялата страна до града. В норвежкия Ставангер пък една трета от бюджета е формирана от частни спонсори. "Бизнесите трябва да искат да се брандират като част от това да са видими, тъй като става дума за особено дълъг период - близо 5 години", обяснява пред "Капитал" съветникът на инициативата в Ставангер Андерс Рикия. Той признава, че не е било лесно да се осигури частна подкрепа, но резултатът е бил видим. "Имахме между 20 и 30% увеличение на приходите на малкия бизнес и услугите."
Всички български градове са посочили суми, които възнамеряват да привлекат от спонсори, но те засега звучат доста оптимистично. София и Русе например се надяват на еднакви суми - 13 млн. евро от частния сектор. "Направихме един фонд за иновации в културата през юни месец. Общината ще участва с първоначална вноска, като това ще е гаранция, за да поканим бизнеса", обяснява Светлана Ломева. Идеята е да направят частния сектор пълноправен участник - не само да дава пари, но и да посочва за какво да се харчат. Ломева казва, че 40% от планираните приходи ще бъдат бартер - както например е била рекламата досега. Въпреки това дали избраните градове ще успеят да привлекат достатъчно частен капитал ще бъде сериозен индикатор доколко ефективни са идеите им.
Но има още една причина, поради която е добре да се внимава с плановете на общините и да им се дава гласност предварително. Запленени от идеята за европейски престиж и много приходи, общинските управи често се хвърлят в разточителство. Културните организации пък, които рядко получават такъв шанс да лобират за пари, могат да залитнат в ексцентрични крайности. Изследване, поръчано от Европейската комисия, показва, че често градовете не си поставят реалистични икономически или маркетингови цели, нито изчисляват адекватно резултатите след това. Много малко от тях са имали реална икономическа стратегия освен празните приказки за "устойчивост" или "промотиране". Както някои признават директно, те дори искат да знаят реалните резултати. "Всеки мисли, че това е много успешна инициатива, но истината е, че има повече провали, отколкото успехи", предупреждава Катрин Девентър.
Културната инфраструктура може да подобри качеството на живот, но може да остане и като паметник на суетата. "Въпросът е не само да я заложиш, а тя да бъде използвана и след това", казва Юрий Вълковски. "Аз съм виждал добри примери в Брюж и Порто. В Линд обаче имат сграда, която иска поддръжка, но няма културно съдържание за нея."
Андерс Рикия, който е участвал в две успешни кандидатури, също не смята, че става дума за лесни пари. "Много хора го виждат като спринт, а то е маратон. Затова и имаш четири години за подготовка."
Източник: в.Капитал