Фабулата на филма е ситуирана в края на 70-те години на XX век в Санта Барбара. Доротея (Анет Бенинг) търси помощ от Аби (Грета Геруиг) и Джули (Ел Фанинг), защото не може да се справи със сина си, настъпващ опасно в крехката, но и трудна възраст на тийнейджър (Лукас Джейд Зуан).

Майк Милс създава персонажа на Доротея по спомени от детството- за целта използва характеристиките на сестра си и майка си. "Отгледан съм от две златни жени и исках да направя филм за това време, в което слушах пънк, карах скейт и осъзнавах правата си. Щурият Джейми е отражение на моя опит." Въпреки, че филмът е автобиографичен, Милс отбелязва, че доста от историята му е художествена измислица.

"В края на 70-те Джими Картър изглежда уморен, когато прави по телевизията своите обръщения към американската нация. Пънкът настъпва. Тийнейджърите пушат цигари и поглъщат жадно романа "Завинаги" на Джуди Блум. Доротея е самотна майка и се притеснява, че не е достатъчна опора за объркания Джейми. Доротея, Аби и Джули са странни, единствени по рода си птици, които обичат свободата и независимостта. "Жените на XX век" е акт на паметта за годините, в които всеки иска да е толерантен, да се шляе безцелно и да възприема живота като произведение на изкуството." - споделя Майк Милс.