© Народно дело

По-нататък не става по-добре. Има следи от човешка трагедия - бездомник си е свил местенце за нощувки. Крачка встрани - оп, тоалетна. Крачка в другата посока - огнище. А досами леговището - десетки фасове. Дотук добре - щом някой спи, може би не е толкова страшно. По-нататък храстите и бурените са толкова високи и гъсти, че човек веднага се сеща за влечуги. По-нататък става ясно, че тук редовно някакви хора горят кабели. Наблизо някой си е изсипал и строителните отпадъци. И докато внимателно пристъпваш, придържайки се към някогашните пътечки на бившия старчески дом, си мислиш, че ако не дай си боже някой от заселилите се тук клошари издъхне, дълго време тялото няма да бъде намерено. Това представлява в момента мястото, харесано за бъдещия социален мега модерен комплекс, за който се говори години наред. Тук трябваше да се изградят социална трапезария, домашен социален патронаж, сграда, в която да се преместят болнолежащите възрастни от дом "Гергана", център за децата с церебрална парализа, както и административно тяло, в което да се помещават социалните служби.

Проблемът тогава беше, че имотът на "Сахаров" не бил деактуван от публична държавна собственост. Въпреки категоричните заявки на областния управител Данчо Симеонов няколко години по-късно, че държавата най-сетне ще даде земята, тъй като били водени разговори със социалния министър, това не се случи. "На едната половина на терена от 6 дка има предвиден план за жилищен имот, а в другата министерството ще строи социален комплекс", доразказа историята на пустеещата земя шефът на ресорната общинска дирекция Здравко Марков.

"Обектът в момента представлява публична държавна собственост", коментира шефът на дирекция "Социално подпомагане" - Варна, Адриана Григорова. "Той не е наше владение", допълни тя. В крайна сметка, ако министерството реши да инвестира в земята, трябва да се направи нов проект, съобразен с новите изисквания за социални услуги, тъй като представата на едно място да се събират хора с различни нужди и проблеми вече е остаряла. Социални работници и възрастни граждани с болка коментират настоящото състояние на терена. Той е не само на хубаво място, но е и достатъчно голям, за да се направи с него нещо смислено и полезно. Историята разказва, че навремето именно там е бил изграден първият в града старчески дом, и то с дарения на гражданите. Сега обаче е джунгла, която може да погребе всяко нещо и всяка тайна. За последно човешки крак с умисъл за нещо добро зад оградата на имота е стъпвал преди два месеца, когато социалните работници по собствена инициатива отишли да го почистят от боклука, който се трупа от жителите на близките жилищни сгради.

Държавата стиска запуснатия имот за себе си

Въпреки дългогодишните опити на община Варна да стане собственик на имота и да го превърне в социален център, държавната власт упорито отказва да й го предостави. Последният отговор, получен през 2010 г. и подписан от зам.-министър на регионалното развитие от настоящето правителство на ГЕРБ, е толкова категоричен, че в местната администрация са буквално разколебани да пращат нови искания по този повод до София. От писмото става ясно, че не само МРРБ, но и Министерството на труда и социалната политика са против преотстъпването на имота, за който общината има дори изготвен проект.

Мотивът общината да иска имота е, че той е от регионално значение и местното самоуправление може да го стопанисва и използва много по-добре. Позовавайки се на това, че мястото е държавно от 1949 г. насам, министерствата коментират единствено, че няма нови правни и фактически обстоятелства, които да налагат той да бъде предаден във владение на общината. По тази причина промяна в състоянието на имота едва ли може да се очаква.

Източник: в. Народно дело