Стрелецът на Етър Велико Търново, Преслав Боруков, даде ексклузивно интервю пред
Nostrabet, в което изрази изключителната си любов и страст към изкуството на отбелязване на попадения.
Боруков дойде през лятото в старата столица, след като 4 години беше част от различните юношески и мъжки формации на легендарния втородивизионен английски Шефилд Уензди.
От началото на сезона Етър има сериозни затруднения, но младият български голаджия изпъква със своя апетит за голове, отбелязвайки 6 пъти до момента в efbet Лига, включително и двата победни гола в изминалите мачове срещу Царско село и Черно море.
Здравей, Преславе! В два поредни мача ти си герой за своя отбор, с което Етър се доближи значително до по-високите позиции в efbet Лига. Би ли определил вкарването на голове като мания за теб? Чували сме най-големите нападатели в света да определят чувството именно по този начин…– Здравейте. Да, правилно сте чули – чувството е точно такова, когато си отдаден на играта и феновете. Още повече е подсилено, когато знам, че отборът, в който съм, успява благодарение на тази моя мания. Надявам се, че не само тези два мача, а и с предишните ми попадения, феновете са усетили жаждата ми за голове!
Независимо, че Етър рядко създава прекалено много шансове за своите атакуващи играчи, ти винаги изглежда, че си на точното място. Нюх ли е това, или години на работа и опит?– Разбира се, че е комбинация и от двете. Годините ми, прекарани в тренировки, са усъвършенствали и нюха ми!
Етър тръгна нагоре след назначаването на Александър Томаш, въпреки че и при Петко Петков само късметът липсваше в редица мачове за тима. Проведохте ли двамата с Томаш личен разговор след назначението му и ако да – какво ти направи най-силно впечатление?– Късметът не мога да го коментирам, защото той не зависи от нас. Относно въпроса Ви за треньорите – аз винаги съм бил в много добри работни отношения с тях както с предишния, така и с Александър Томаш. Лични разговори винаги има, защото те са част от работата ни!
Вече няколко месеца си част от елита на родната efbet Лига. Как би оценил нивото?– Нивото е професионално за мащабите на нашата държава и отборите са силно конкурентоспособни.
Ти си юноша на Левски и си прекарал доста години от футболното си развитие в клуба, преди да заминеш за Шефилд Уензди. Ефективна ли е работата на българските школи, за да подготвят един млад футболист за професионалния футбол?– Иска ми се да Ви отговоря на този въпрос, но аз заминах на 16 и не съм завършил пълната школа и следователно не съм компетентен по темата.
По кои елементи най-драстично изоставаме от английските футболни академии, ако изключим въпроса с материалната база?– Аз съм твърдо убеден, че игровото изоставането не е толкова голямо, колкото материалното. Материалната част може да допринесе много в качеството на талантливите юноши!
Спекулациите около твоето бъдеще не стихват. Има ли шанс да видим Преслав Боруков с екипа на Етър и през пролетния полусезон?– Интерес не липсва, но агентът ми работи по тези въпроси.
Ако изключим първенствата на Острова, които със сигурност имат специално място в сърцето ти, в коя друга държава и първенство би искал да се подвизаваш?– Аз в никакъв случай не бих изключил Острова, но ако ме питате за други държави – тези, в които се играе качествен футбол.
Да завършим с темата за националния отбор. На какво отдаваш лошите представяния последно време – липса на качество, треньорски решения, лош късмет или пък нещо друго?– Качеството го определят феновете и зрителите, аз не мога да дам оценка на мои колеги, съотборници и приятели.
Задава се нов квалификационен цикъл за Мондиал 2022-а година, а мястото на централен нападател в българския тим изглежда повече от вакантно. Готов ли си да поемеш щафетата и да поведеш нападението на отбора?– Нека първо да получа покана, а после да коментираме потенциални мои мачове с националния отбор.
И за финал – какво си пожелаваш в личен и професионален план за идващата 2021-а година?– Личният план при мен е пряко свързан с професионалния, така че си пожелавам успешни двубои, добро представяне и качествен футбол!