След един гол с екипа на Фулъм Бербатов свали фланелката си и отдолу пишеше: "Запазете спокойствие и ми подавайте топката“. Така подсети съотборниците си, че той струва много на терена, ако и те струват нещо.
Във вторник вечер 230 клуба подадоха топката на Бербатов и това беше огромна изненада – половината български футбол застана зад него. Прецакаха го с един глас, заради който не отиде на балотаж. Това му даде основание да каже, че е морален победител.
Не, морални победители няма, такова усещане е глупаво. Победителят е само един и той онази вечер е
Борислав Михайлов – така е записано в протокола. А моралът остава за онези, които с очакваните шмекерии не пуснаха на конгреса 20 клуба от Благоевградския регион, комисии от верни хора, трима делегати не гласуваха – осигуриха победата на Михайлов.
Но половината български футбол се опълчи на михайловщината. Това е победата на Бербатов и тя е неоспорима. Защото тези 230 гласа показаха, че времето на кликата около Михайлов е изтекло. То изтече във вторник вечерта.
В очерк за клубния сайт на Манчестър Юнайтед Бербатов беше разказал за комунистическите опашки за хляб. Как е сменял родителите си, а после брат му сменял него и така, докато се доберат по парчето хляб.
Тогава му отговори
Николай Бареков: “Не знам колко са чакали в Благоевградско пред фурните за хляб 80-те години, но аз чаках за горещ бял хляб на село по 5-10 минути и единия хляб го изяждах обратно за дома на баба ми. Днес със синовете се редуваме да чакаме по цял час, но пред фурната с питката на жена ми вкъщи. И като българин, пребиваващ често в чужбина, един малък съвет. Никога не говори лошо за родината си навън и не се подигравай с бедността на народа си“.
Бареков изобщо не се и досети, че Бербатов говори за Виденовата зима, а не за 80-те години. И за безумствата на един режим, а не за народа си. Бареков е останал до селската фурна и крачката му напред е фурната на жена му.
Така изглеждаше другата половина от футбола на конгреса – до фурната на Михайлов, до безпомощното и все по-затъващо управление, до софрите преди гласуване. Тази футболна половина няма как да сложи в лъжицата си Бербатов и да го преглътне – ще се задави. А и михайловщината все ще изпълзи отнякъде – както го правят хлебарките. И те търсят бял хляб.
230 гласа за Бербатов са революция във футбола ни. "Знам, че не се радвате, но аз съм президентът“, каза Михайлов пред журналисти.
Не, радваме се за Бербатов.
Още интересни анализи може да четете в ZaPlovdiv.bg!