Ако Господ беше погледнал Илчо Илчев, сега нямаше да играе със „Спартак“ в „Б“ група, а да се бори със „Сампдория“ за влизане в Шампионска лига. През ноември 2005-а 18-годишният тогава халф изкарва успешни проби в гранда от Генуа и се връща в България, за да си събере багажа. Италианците му обещават 10 000 месечна заплата и почват преговори с „Нафтекс“ за откупуване на правата му. Два дни по-късно обаче става беля. На една от последните тренировки в Бургас Илчев скъсва предни кръстни на коляното и менискус. Оперира го Тони Георгиев. След това каръкът продължава да го преследва. Два пъти изкарва пневмония, оперират го от херния, а след това чупи глезен.
„В „Сампдория“ тренирах с втория отбор под ръководството на Ломбардо. Играх обаче и две контроли за мъжете заедно с Флаки, Делабона и Фалконе. Вкарах 2 гола. Трансферът бе въпрос на време, но явно не е било писано да стане“, заяви за „Народно дело“ Илчо.
Той започва с футбола в децата на „Спартак“. По-късно рита и за юношите младша възраст, а на 16 години преминава в „Нафтекс“. Тренирал е с мъжете при Огнян Ралев, но официални
мачове има за „Поморие“ при Диян Петков и Клаудио Масели в „Б“ група. Миналото лято се завърна в родния си клуб.
Силата му е като опорен халф Според Илчев силата му на терена е като опорен халф, макар че в зимните контроли Тодор Попов го използваше като офанзивен полузащитник и втори нападател. „Мога да се справя и в центъра на защитата, но все пак треньорът е този, който решава. Аз съм на 22 години и за мен сега е най-важно да играя редовно“, каза за „Народно дело“ Илчев. Той деликатно отклони въпроса какви са очакванията му от отбора за пролетния полусезон. „Знаете, че съставът ни още не е сработен, така че от много приказки няма смисъл. На терена, ние, младите, трябва да покажем, че можем да играем добър футбол и да развиваме качествата си. Сега ни дават този шанс и само от нас зависи доколко ще го използваме“, допълни Илчо.
Днес халфът ще поднови тренировки. Както е известно, Илчо пострада в спаринга с „Олимпия“, когато напусна с подут и посинял глезен, но отокът вече спадна и състоянието му се подобри.
Източник: Недко Петров, Народно дело