Олимпийската шампионка Ивет Горанова: България позабрави моя успех

Ивет Горанова, първата олимпийска шампионка по карате, пред Георги Куситасев за предаването "Спортът на Фокус" на Радио "Фокус".

Здравей, Ивет. Къде те намираме в момента?

Здравейте. В момента съм в залата по карате преди тренировка, сега започвам лека подготовка за предстоящите състезания.

Тези дни стана ясно че получаваш една от квотите в категория до 55 кг "кумите" при жените за Европейските игри в Полша. Предполагам си очаквала да я получиш. Разкажи на нашите слушатели.

Очаквах да я получа! Имах висок ранкинг в нея и бях сигурна, че ще спечеля квотата, но изчаках до последно крайните резултати. В края на юни са Игрите, като до тях имам 3 месеца. Квотата е заради предишните медали и точки, които съм постигнала на Премиер лиги, и миналата година - среброто на Европейското, както и третото място на Световното. Те ми донесоха тази квота за предстоящите Игри.

Там ще преследваш златото ли?

Разбира се! Винаги отивам за първото място, това ми е нагласата за всяко едно състезание. Ще играем "Топ 8" от цяла Европа, само 8 момичета, най-добрите. Няма да бъде никак лесно, всяка една от тях е доста добра. Всички сме на едно и също ниво, въпросът е кой ще има повече смелост и желание да спечели.

Погледнах списъка с тези, които са получили квоти. Там е и една твоя стара познайничка Анжелика Терлюга, лидерката в световната ранглиста от Украйна. Тя ли се очертава да бъде най-тежкият ти опонент?

По принцип тя ми е най-тежкият опонент, но пък имам много победи над нея, защото моят стил на игра не й допада и съм й трудна. Но пък и другите състезателки въобще не са за подценяване. Не мога да отговоря коя би ми била най-трудна, слагам ги всичките на едно и също ниво.

За съжаление обаче отпадна в първия кръг на Европейското първенство, губейки от състезателка от Босна и Херцеговина. Какво се случи на форума на "Стария континент" и имаше ли подценяване от твоя страна?

На Европейското играх на друга категория - на горната. Много тежко ми започна цялата година. Декември месец имах контузия на ахилеса, трябваше време да почивам, да се възстановявам от нея, да я лекувам, което ми отне доста време. Личният ми анализ, който съм направила за състезанието, беше, че просто нямах достатъчно време, за да вляза в топ форма за това състезание. Освен това 10 дни преди Европейското получих нова контузия на същия крак в прасеца. Това доста ме изкара извън релси, както и тази контузия. Болеше ме на състезанието. Повлия ми и психически и нещата много се навързаха. Просто ми беше изключително трудно, не бях в добра кондиция. 

Сега как си? Има ли още болежки, контузията още ли е налице, отшумя ли?

Сега се възстановявах последните две седмици, ходих на терапии, почивах отново, не съм се натоварвала, защото имах болки. От няколко дни съм добре и затова започнах и леко тренировките, но все още внимавам, пазя го (контузения крак) и постепенно правя подготовката.

Тази контузия, и въобще това ти излизане от форма точно заради контузията ли наложи това да се състезаваш и в по-горната категория до 61 кг "кумите“?

Да, нещата отново са свързани. Реших да пробвам на горната категория, защото по принцип свалям за долната на 55 кг, но този път реших да си облекча поне това сваляне, да пробвам и на нова категория. Мислех, че ще ми е по-голямо предизвикателство да играя в нова категория, защото на 55 малко или много чувствам един комфорт, едно спокойствие, че това е моето място, че аз сам там една от най-добрите, а на 61 кг нямам такова спокойствие, и го приемах това нещо като плюс, да бъда по-мотивирана и да играя по-добре.

В бъдеще какво реши: връщаш се на 55 кг или ще те видим в новата категория за постоянно?

На Европейските игри ще играя на 55 кг, защото там ми е квотата. Мисля, че не съм взела категорично решение, но сигурно ще се върна на 55, защото там се чувствам по-бърза, познавам и по-добре противниците. Мисля, че 55 кг "кумите" е моята категория и трябва да се придържам към нея.

Какво е нормалното ти тегло и колко килограма сваляш, за да влезеш в 55 кг за състезание?

Нормалното ми тегло е около 60 кг, на които аз не се чувствам много добре, не са моите килограми, не ми е леко като тренирам с тях. Когато съм в състезателен период и турнирите са много близо един до друг, гледам да се придържам на 57-58 кг, за да не се получава тази голяма разлика в свалянето, защото това много се отразява и на психика, и на физическа подготовка, абсолютно на всичко се отразява. Не е приятно най-вече когато сваляме килограми, защото постоянно си нервен, не си спокоен, фокусираш се много върху свалянето, а не върху подготовката. Така че имам лек пропуск в това звено и трябва да работя върху него, за да съм физически добре.

За съжаление няма да може да защитаваш олимпийската си титла догодина в Париж, предполагам обаче имаш и други големи предизвикателства. Какви са целите ти за този и следващия сезон?

Тази година имаме световно първенство, което ще се проведе през октомври. Нямам световна титла, имам само два бронзови медала – това ще ми бъде целта тази година. Следващата година е много далече. Ние ще имаме само европейско първенство догодина. В следващите две години световното ще ми е най-важното, искам да се подготвя добре за него, да се чувствам добре, да съм здрава най-вече, защото последните няколко месеца това не се случва. И искам просто да се забавлявам докато тренирам, да се чувствам добре и да играя на състезанието с удоволствие.

Има ли шанс да видим карате отново в олимпийските игри, примерно на тези в Лос Анджелис през 2028 година?

Много се надявам това да се случи. Има голям шанс. Въпросът е отново политически какво ще се случи на много по-високо ниво от състезатели и федерации. Там вече ни е нямаме информация, нямаме контрол над това нещо. Спортът ни е, както се видя и в Токио, доста гледаем. Голям интерес имаше, атрактивен е, заслужава да бъде в олимпийското семейство. Но нищо не зависи от нас. Изключително много бих желала ние да се върнем за Лос Анжелис.

Каратето не е ли един от най-масовите спортове за подрастващи в цял свят?

Каратето е най-масовият спорт след футбола. В България нямаме толкова много каратисти, но в другите държави става въпрос за огромна конкуренция и голяма масовост. Затова мисля, че ние заслужаваме да сме олимпийски спорт, защото каратето не е само спорт, ние сме бойно изкуство, което е изпълнено с традиции и дисциплина, и дори да не се занимаваш професионално с това нещо, трябва да го практикуваш и можеш да научиш много от него.

Това, че е второ по масовост, както ти казваш, след футбола в цял свят не е ли голям коз, именно за Игрите в Лос Анджелис през 2028 година? И как може да се случат нещата, че да видим спорта там? Кога ще се реши този въпрос?

В Америка има голяма масовост, но няма високо ниво на карате, професионално ниво. Американците не изкарват много добри каратисти. Не знам, наистина нещата са много навързани. На масовост Америка може, заслужава да помогне на каратето да бъде олимпийски спорт, но всичко зависи вече и от Международния олимпийски комитет. Не мога да кажа нищо по темата с подробности.

Ако си здрава, защото си все пак много млада, ще те видим ли, след пет години на Игрите в Лос Анджелис? Смяташ ли, че твоята състезателна кариера може да продължи до тогава? 

Силно се надявам, ако станем олимпийски спорт аз съм с нагласата, че ще се готвя за Игрите, защото имам годините и времето да го направя. За мен това ще бъде най-голямата цел, ако мога да защитя олимпийската си титла. Със сигурност мога да кажа, и като не сме олимпийски спорт вече, че донякъде ме демотивира това да продължавам да се състезавам, защото всичко е много по-различно, а и след като вече съм се качила на този връх е много трудно да намериш цел, голяма цел, която да те мотивира, да те кара да го правиш всеки ден.

Точно това щеше да бъде следващия ми въпрос: След олимпийската титла спадна ли мотивацията у теб?

Да, няма какво да крия, спаднала е, защото виждам и колко бързо се забравят успехите. Олимпиадата беше преди само две години, днес това нещо вече се подценява от много хора. Също така и много по-трудно е да имаш нормална подготовка, да го правиш като професионалист, защото аз се опитвам и сега да го правя като професионалист - така съм свикнала, но реално не можеш да го правиш, защото нямаш и подкрепата от много места, и е изключително трудно.

Казваш, че твоя успех е забравен донякъде. От кого е забравен: от България или от останалия свят?

Аз така, както го чувствам, е от България, да. От България, защото като ходим по състезанията сега, никой не е забравил. На осемте олимпийски шампиона, които сме в каратето в света, се гледат с друго око и това се забелязва. Но в държавата ни нещата стоят по-различен начин. И виждам, че когато си на върха, всички са покрай тебе, а когато вече не си толкова полезен и изгоден, нещата са по друг начин.

Нещо за финал да кажеш на нашето интервю, нещо положително?

Ами аз бих посъветвала всички любители на спорта, всички деца и родителите приканвам да спортуват, да вкарват децата в залите, няма значение от спорта, просто децата да могат да се докоснат доколкото може повече спортове, да пробват, да опитат, да се движат. Защото да, професионалният спорт не е за всеки, но пък масовият спорт и любителският спорт е много здравословен, полезен, всеки иска да изглежда добре. Така че това са местата, в които ние трябва да прекарваме всеки ден време. Също пожелавам на всички спортисти, които се готвят за европейски, световни първенства и за олимпиадата, пожелавам им да са здрави и да нямат контузии, и всичко да се случи по плана, който се планували, да успеят да постигнат поставени си цели.

След олимпийската титла повиши ли се интересът към карате у нас и виждаш ли все по-пълни залите?

Да, още един-два месеца след олимпиадата това нещо се забелязваше в абсолютно всички градове в България, забеляза се и на Републиканското първенство колко се е повишил броят на участниците в сравнение с преди три години, което мен много ме радва, чувствам се донякъде, че аз съм причината това нещо да се случи. Много съм щастлива, че все повече има хора, които проявяват интерес към нашия спорт, и се надявам и броят на медалите ни на европейски и световни първенства да става все по-голям, да не е само по един медал да печелим.

Казваш, че е стихнал интересът към теб и въобще към успеха ти на олимпийските игри у нас, но в момента има ли отлив от тези деца, които са започнали тренировки веднага след титлата ти в Токио или на държавните първенства има все повече и повече деца и въобще в залите да тренират?

Засега се задържа тази бройка. Децата и хората, които обичат спорта, не са ме забравили. Все още ми се радват по улицата като ме срещнат, където и да отида винаги ме среща някой, който ме е познал, и иска да се снима с мен. Мен това ме прави щастлива, че съм накарала много хора да бъдат щастливи. От тази гледна точка не са ме забравили, и все още се помни моето лице и успеха. И за мен това е достатъчно между другото, защото това ме прави удовлетворена и щастлива.

Благодаря ти много за отделеното време и за това интервю. Пожелаваме ти успех, здраве и да преследваш нови върхове в твоя спорт.

Благодаря ви.