 © narodnodelo.bg |  |
Спортът гарантира дълголетие. В това се е уверил Димитър Димитров. Само след месец той ще навърши 63 години, но това не му пречи всеки ден да е на плажа и да играе волейбол в рамките на 3 до 6 часа. Прави това упражнение, откакто се е пенсионирал преди 8 години. Признава, че дължи живота си на спорта, тъй като през всичките си активни години е работил в девненските заводи. "Толкова време сред тези отрови, а се чувствам изключително здрав. Всичко дължа на спорта“, казва с усмивка Димитров.
На Южния плаж във Варна го познават всички, тъй като за 8 години е сменил стотици партньори. Знаят го като чичо Митко. Признава, че през тази година е слязъл за първи път на волейболните мрежи точно на Великден – 4 април. "Оттогава съм всеки ден тук, когато времето е добро за игра. Това, че понякога вали дъжд не ми пречи, тъй като колкото и да се намокри, по някое време спира и пак пеква слънцето“, уточнява ентусиастът. Живее в Кайсиева градина и прекарва почти два часа на ден в път с автобус №20.
С усмивка признава, че играе толкова колкото го изтърпят партньорите му – четири, пет или шест часа. "Натоварването във волейбола не е толкова интензивно, така че не се изморявам чак толкова. Винаги можеш да спреш и да си починеш. Този спорт не е примерно като колоезденето, където имаш един етап от 200 километра и няма как да слезеш от колелото през цялото време. А тук спираш, отдъхваш и пак продължаваш. Затова издържам толкова много време“, казва спортният дълголетник.
В последните осем години той прави летния си сезон на волейболното игрище цели седем месеца. "Стоя до октомври. Дотогава времето е хубаво и водата е топла. Лошото е, че тогава вече хора почти няма и трудно се намират партньори за игра. Тези, които играят, обикновено се уговарят помежду си по телефона и идват точна бройка. Така аз идвам, завъртам се и се надявам да си намеря партньор“, признава Димитров.
От доста години страда от хронична контузия в десния адуктор. Травмата е известна като "футболна болест“ и много от професионалните състезатели страдат от нея. Тя обаче не му пречи да се изявява успешно на спортното поле.
Зимата набляга на футбол и баскет
Към края на октомври Димитър Димитров се разделя с плажа, но това не означава, че си дава дълга спортна почивка. Напротив – той уплътнява неподходящото за волейбол на пясъка време с два други спорта - футбол и баскетбол. "Баскетът ми е първа дисциплина. Едно време съм тренирал в "Спартак“. След това девет години съм играл футбол в селските групи. Тогава "Б“ групите бяха до 23 години, а аз започнах на 24“, връща се назад в годините чичо Митко.
Във футбола определя позицията си на терена като "дясна греда“. "Въпросът е да се позиционираш. Аз лично съм като Кума Лиса. Като играем никой не ме иска от отборите, а накрая се оказва, че аз им правя головете“.
Отделя голямо време и на спорта по телевизията. "Гледам най-вече футбол, волейбол и баскетбол. По-рано, преди да имаше толкова много програми, гледах всичко. Даже и спортове, които ни изглеждат смешни като кърлинга например. Всъщност тази игра е доста сложна. Мога да я сравня дори с шахмата, с тази разлика, че на чернобялата дъска ходът трябва да го измислиш, а в кърлинга трябва освен да го измислиш, и точно да го изпълниш. Докато работех обичах да играя шахмат и карти с колегите, но откакто съм се пенсионирал не съм с © narodnodelo.bg | |
е отдавал на това удоволствие“, споделя ентусиастът.
Като ученик той е бил заедно с бившия главен прокрурор на България Никола Филчев. Магистратът дори назначил чичо Митко за отговорник по спорта в школото и интензивността на физическите възпитания рязко се покачила.
Яде по 1 сладолед преди игра
Чичо Митко си е изградил една интересна традиция. Винаги преди да започне да играе волейбол, изяжда по един сладолед. Любимият му вкус е ванилия. Иначе си признава, че консумира основно месо. Набляга много и на витамините. "Не говорим за хранителни добавки като на запалените по фитнеса и кутуризма. Просто консумирам витамини от "А“ до "Я“. Ако ги взимам с плодове и зеленчуци, ще ми излезе доста скъпо, и трябва да отида да работя. Всеки ден например хапвам по един сладолед преди игра. Той се равнява на калориите, които има в пет кебапчета. Но ако си купувам четири-пет кебапчета, няма да ми стигат парите за друго“, обяснява ентусиастът.
Алкохол не консумира, освен бира. "През деня пия много вода и нищо друго. Вечер като се прибера от плажа обаче обичам да си пия биричка, да си гледам мачове или филми“, споделя Димитров.
Признава с усмивка, че съпругата му първо малко се сърдила, че всеки ден ходи да спортува с часове, но след това претръпнала и дори сега е доволна, че спокойно си гледа турските сериали. Почти 63-годишният Димитър има и двама синове – на 33 и 35 години.
Има повече победи
Димитър Димитров е категоричен, че в хилядите мачове, които е играл досега, има много повече победи отколкото загуби. Затова обаче си има просто обяснение и той ни го споделя с усмивка: "Измислил съм страхотна тактика, която ми помага да бия. Подбирам си добър партньор и слаби противници и печеля. Простичко е“.
Заради ежедневния си стаж по спортните площадки чичо Митко е регистрирал стотици познанства и приятелства. "Познават ме всички и дори вече не си спомням всички приятели. Освен на плажа, ме знаят и в квартала покрай футбола и баскетбола. И често се случва да си вървя и някой да ме поздрави, без да се сетя кой е. Това понякога са и деца, с които съм играл преди време, сега са пораснали и не мога да ги позная. Но аз се усмихвам, махам и продължавам“, споделя Димитър, който е роден в Провадия, но живее вече над 50 години във Варна.
Към днешна дата голямата му болка е, че много млади хора загърбват спорта - предпочитат компютъра, някои посягат към дрогата, което ги води само надолу.
Възхищава се на Якимов и Кройф
Вече няколко десетки години чичо Митко е страстен почитател на футболната игра. Гледал е много големи отбори и играчи. В България е привърженик на "Спартак“, тъй като е играл в баскетболния тим като малък, както и на ЦСКА. От чуждите клубове се възхищава на "Милан“, "Ливърпул“ и "Барселона“. Когато стане дума за футболисти обаче спортният дълголетник посочва само две имена. "В България любимец ми бе Димитър Якимов. Уникален футболист, най-добрият, който съм гледал. Изключително интелигентен. От чуждите състезатели за мен е истинско богатство, че съм имал възможността да наблюдавам Йохан Кройф. Уникален футболист. Гледал съм Пеле, Марадона и кой ли не, но от Кройф по-велик за мен няма“, споделя с възхита Димитров.
Източник: Александър Дечев, Народно дело |
Зареждане ...
