Весела Велин, треньор: Айкидо не е спорт, а изкуство

Когато при мен дойде родител, който казва "Научи детето ми да се бие“, аз съм откровена – това не е вашето място“, споделя треньорът по айкидо Весела Велин в предаването "Денят на Фокус“ на Радио "Фокус“. Велин има своя школа, в която обучава желаещите да опознаят този вид изкуство – не спорт, както самата тя пояснява.

"Когато говорим за спорт, търсим ясно измерими резултати – има ли победа или не. Целтга е да победиш другия. Айкидо помага да побеждаваш себе си. Да преобразуваш негативните черти в добри качества. Щом 4-5-годишните деца могат да разберат тази концепция, всеки възрастен също може да вникне в нея“, обяснява Весела Велин..

Айкидо е система за личностно развитие и изкуство, каза тя. Смята се, че айкидо започва от жиу -житцу, преминава към айки-джутцо и еволюира до айкидо. Всички бойни изкуства са били обединени от думичката "джутцо“, която означава "техники, умения“. Този термин преминава в "“до – така айки-джутцо става айкидо, разяснява терминологията треньорът.

Тя е специализирала архитектура, но решава да се отдаде на дългогодишната си страст – айкидо. "Айдикото носи вътрешен баланс. Имаше период, в който не тренирах и усещах колко по-агресивна и раздразнителна ставам, как този баланс се губи. Повърхностна цел е човек да тренира, просто за да не е дебел. Тялото е част от нас и е добре да се погрижим за него. Трябва да поддържаме всичко в себе си“, категорична е Велин.

Ай означава съразмерност, ки – енергия, а до - път. Това е "айкидо“, разбито на срички.

"Има голяма разлика между боен спорт и бойно изкуство. Под боен спорт разбираме бокс, кик бокс, ММА – това, което съдържа състезателен елемент. В айдико няма състезания и затова някои експерти твърдят, че то не може да бъде окачествено само като спорт. То е по-скоро философия, начин на живот, средство за самоусъвършенстване“, каза Весела Велин.

В айкидо няма спаринги, няма точна измеримост на ефективността. "Личното ми разбиране е, че не е важно колко айкидо е приложимо в реална бойна ситуация, а е средство за усъвършенстване на себе си“.

"Децата в нашата школа се обучават, след като навършат 4 години. Някои идват още на 3 години. Преди това не е подходящо, защото преди 3-годишна възраст децата имат нужда от друг вид възпитание, не от строгост и дисциплина“, казва Велин, която е и майка.Нейният син също е въведен в айкидо на 3-годишна възраст.

Велин признава, че има колеги, които се фокусират върху практическото приложение на айкидо. "Моята школа обаче е избрала да развива другата част от айкидо. Ако човек иска да придобие умения за самозащита, нека отиде на бокс или ММА“, съветва треньорът.

Тя е защитила трети дан в Япония, а четвърти – в Румъния. В айкидо има 8 дана. "Уважавам Стивън Сегал заради пътя, който е извървял в айкидо, но се дистанцирам от това, което той прави. Неговите филми са популяризирали айкидо страшно много, но този вид, който той демонстрира, е изцяло практично насочен. Лентите, в които участва, оставят усещането, че айкидо е един кръчмарски бой“, казва Велин.

Факт е че по-малко са жените, които тренират айкидо, отколкото мъжете. Това не е въпрос на преценка или настроение, а е статистически факт, кязва Весела Велин. "Качествата, които ти

трябват и които развиваш с айкидо, са чист мъжки – дисциплина, самоконтрол, воля, упоритост. Трудное за една жена да ги придобие, но и да остане женствена. В един от периодите, в които тренирах, ми казваха "батко Веси“, поясни през смях събеседничката.