Елизабет Паисиева, бронзов медалист от Световното първенство по художествена гимнастика в Мадрид 2001 и главен мениджър на норвежкия национален отбор , в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус".
Как оценявате представянето на нашите гимнастички през 2023 г.?Българската художествена гимнастика е в своя подем. Целият български национален отбор са си направили много добър анализ, начело с г-жа
Раева и всички треньори и работят с пълна пара за новия сезон и за олимпийските игри. Мисля, че определено беше тежко състезание във Валенсия. Аз бях там като главен мениджър на националния отбор на Норвегия и съпреживях всичко, което се случва по време на такъв форум. Беше доста тежко изпитание, но има и такива моменти , всеки състезател преминава през свои трудности, спадове и понякога тези спадове са по-добри от една победа.
Говорейки за ансамбъла, доколко абсолютната европейска и световна титла миналата година някак си им повдигна прекалено самочувствието или пък ги накара прекалено да си повярват и те се сгромолясаха. Защото слизане от първо до 12-то не е особено добър атестат за представянето им. Къде са причините?
Аз не мога да кажа, че момичетата или треньорите са се възгордели или са загубили реална представа къде стоят. По-скоро отново го отчитам като един момент от подготовката за олимпиадата. Аз не съм толкова навътре в техния тренировъчен процес, следя нещата отстрани. Вярвам и съм сигурна, че
Весела Димитрова ще направи най-прекрасните композиции, както винаги, и ще проведат една прекрасна подготовка по най-добрия начин. Знам, че преживяват всяка една победа и всяка една загуба с цялото си сърце, както и всички ние, които сме отстрани.
Весела Димитрова сподели, че ще включи 5 нови момичета към досегашните 5 титулярки, за да засили конкуренцията. Как това ще повлияе на сегашните момичета? И изобщо конкуренцията ли е в основата на всичко?Това не е нищо ново, не само в България, и други държави използват такава подобна стратегия, да имат два състава. Дори, ако не се лъжа Бразилия също използва тази стратегия, защото спортът ни е доста тежък, получават се травми. Важно е всеки треньор да намери хомогенността на самия отбор.
Доколко сравненията с "Диамантите“, олимпийските шампионки от Токио 2020 влияят на тези момичета? Те сякаш се опитват да се равняват по тях. Прекалено високи ли са изискванията на спорта, на нас като зрители, на обществото като цяло?Със сигурност го има този момент на изисквания, на очаквания, но всички ние като състезатели сме израснали в българската художествена гимнастика, ние растем в тази обстановка от деца и гледаме нагоре към златните момичета. Искаме да бъдем едни от тях. Да, има огромно напрежение, но екипната работа е важна, хората, които са около момичетата се справят добре и съм сигурна, че съумяват да ги предпазят от всички тези очаквания, особено в днешно време с всички социални медии, с коментарите за тях, не толкова приятни коментари от уж фенове, добри фенове. В крайна сметка спортът е спорт и всеки един състезател дава абсолютния максимум от себе си на терена, без значение в кой спорт е. Аз дори понякога се ядосвам, когато чуя фенове, които са ми близки и казват: “Е, ама тя сега ето колко лошо се представи". Това е толкова специфичен момент, че дори и да си най-подготвен, пак има шанс за грешка. Това не означава, че си се раздал по-малко на официалното състезание или в тренировъчния процес.Просто един етап.
Как се гледа на социалните мрежи в Норвегия?Истината е, че е доста трудно и там. Аз наистина не знам как в България, тъй като от 13 години не съм тук, тези социални медии влияят на младото поколение. В Норвегия определено се отчита и в училищата, и в спорта, това напрежение постоянно да си перфектен. Този имидж, който Тик-Ток, Инстаграм и всякакви социални мрежи създават и карат децата да търсят някакъв максимализъм, който дори не е реален. В Норвегия отделяме доста внимание за разговори, примери, срещи с децата, с родителите, но е доста сложно и доста различно.
Говорейки за подготовката на Норвегия, как оценяват вашата работа, казахте от 13 години сте там.През последните 4 години съм мениджър на националния отбор и това което започнах през 2019 г., и което продължавам да правя, е да градим култура и мислене за високо спортно майсторство. Ние сме съвсем в началото на нашия път. Системата, която градим е цялостната пирамида - базата при малките, елитния спорт и развитие на клубовете. Все още няма една ясно изградена система в Норвегия, това липсваше, когато аз започнах. И постепенно се опитваме, заедно с техническия комитет и заедно с треньорите в клубовете и главния треньор Стела Султанова, моята дясна ръка, да създадем тази система, която да бъде най-подходяща за Норвегия.
Защо една зимна спортна държава като Норвегия, с толкова много успехи в ски бягането, ски алпийски дисциплини, ски северни дисциплини реши да се насочи към това да развива художествена гимнастика?Труден въпрос. Истината е, че всичко идва от нашата амбиция - моята, на Стела, на треньорите в клубовете.О тях повечето са чужденки - полякини, украинки, българки. Всъщност, всички ние искаме да дадем максималното и в клубовете, и в Националния отбор. Това всъщност води до подобряване на нивото на художествената гимнастика. Все още самата Норвегия не е толкова целенасочена към нашия спорт специално. Тъй като техният олимпийски комитет се фокусира основно върху тези спортове, в които имат шансове за медали. Но вече има линия за засилване на фокуса и върху летните спортове, не само върху зимните.
Как един българин от гореща зона като Балканите, свиква със студения начин на живот в Норвегия? Кои са особеностите?Особеностите са много дисциплина и постоянство, което ние всъщност си носим от спорта. Те са доста по-обрани в мисленето си, доста по-практични, в сравнение с нас. Сравнявайки Норвегия с България сме двете крайности.
Как минава един тренировъчен ден на една ученичка, когато се занимава с художествена гимнастика, учебен ден, тренировъчен ден, в сравнение с българските деца? Що за деца са норвежките? Имат ли те желанието, мотивацията, хъса, амбицията да се занимават със спорт или изкушенията на съвременния живот ги дърпат и тях леко встрани?Норвегия е една много спортна нация. Тя определено залага на определена политика за развитие на спорта и за това всяко едно дете да има достъп до зала или стадион, абсолютно безплатно дори. Даже сега новата министърка на спортната федерация, те нямат Министерство на спорта, тя обяви това като нейна цел, всяко едно дете да има абсолютно безплатен достъп, което за клубовете беше доста шокиращо, защото те нямат финансиране от държавата, при тях всичко е абсолютно самофинансиране от такси. И децата са всъщност много игриви, обичат да си играят. Но нямат, това, което виждам като разлика сравнявайки ги с нашите деца, този манталитет и спортен хъс за това да си номер едно. При тях всичко е по-скоро да се наслаждаваш на спорта и да си здрав чрез спорт. Държавата определено субсидира масовият спорт, много зали се изграждат, има постоянно проекти за нови зали, за различни видове спортове. Там, където аз живея, моят стадион, през лятото е стадион, хората, които живеят там могат спокойно да го ползват, децата могат да си тренират. И също така, само привечер, има организирани спортни занимания, тогава се ползва от клуба, който наема стадиона. Но като цяло стадионът е абсолютно свободен, прекрасно съоръжение. И през зимата го покриват с лед и става ледена пързалка.
Вие сте главен мениджър на националния отбор на Норвегия. Какви са реалните шансове на норвежката художествена гимнастика да вземе квота за олимпиадата в Париж?Доста, доста минимални, за съжаление. Остава Европейското първенство догодина в Будапеща, в което състезателките, които все още не са се класирали от Световното първенство тази година във Валенсия, имат един шанс, едно място, една квота поименна, която ще бъде, за да имат свой шанс да участват на олимпиада. И все пак има все още държави, които са преди нас, и които не успяха да вземат квота. Така че борбата ще бъде доста трудна, но ние ще направим всичко възможно да опитаме.Мисля, че в Норвегия са определено положителни към това, което се опитваме да променим. Има доста дискусии колко време отнема една промяна, колко време отнема това да се изгради една система, защото реално ние имахме 4 години до сега - от 2019 г. октомври до 2023 г. октомври.В този период имаше пандемия Ковид за 2 години, животът почти беше спрял. И всъщност реално нашата система, която градим, я изпробвахме истински в последната година и половина. Тоест, аз твърдя, че трябва поне още 8 години наистина, за да се види резултат от това, което създаваме. В Норвегия, в последните години олимпийския комитет създава много програми за обучаване на треньорите, основно педагогически. Тогава самият треньор търси в себе си най-добрата версия на себе си като треньор. Има много полезни курсове, бих искала да се поинтересувам в България дали има така засилено развитие, освен в Спортната академия това, в която учим.Аз безкрайно оценявам този факт, защото много малко държави имат такава институция като НСА. Съветвам всеки един млад спортист, който влиза сега в академията да използва и да гребе с пълни шепи всичко възможно, защото на Запад такива образования няма, поне в Норвегия. Имат Спортна академия, но нямат специализация в отделните спортове. Треньорите се стремят да са максимално спокойни, максимално да обясняват на децата защо, примерно, се прави този вид тренировка, защо се изискват тези натоварвания, но наистина е доста сложно и специално в художествената гимнастика, защото няма традиции в този спорт. Например, сравнявайки там в Норвегия художествената гимнастика, начинът на работа с децата и в ските, например, в ските е много по-стриктно, с много повече селекция.Както е при нас във всеки един спорт. Тоест според спорта и какъв им е фокуса съществува тази по-голяма или по-малка строгост и изисквания към децата. И всъщност, това е нещото, което ние се опитваме да изградим това разбиране към тренировъчния процес и от страна на състезатели, и от страна на треньорите.
Кое различава българските от норвежките деца, от норвежките спортистчета като малки?Това е много труден въпрос, защото децата навсякъде по света са деца и те са чисти, отдадени, ако успееш да запалиш огъня в сърцата им, без значение в каква сфера, те наистина ще заобичат това, което правят. И не мисля, че имат толкова голяма разлика в самите деца, колкото в системата.
В България много се заговори в последно време за домашното насилие, насилието над жени, което ние естествено отричаме. Как е в Норвегия? Как живее Норвегия след Андерш Брайвик, психопатът, който отне живота на повече от 65 човека преди години?В Норвегия е засилена ролята на психолозите, доста по-открити са хората, когато усетят, че имат нужда да посетят психолог, това не е табу. Защото ние в България сме свикнали да се оправяме сами с проблемите си. У нас едва ли не е лошо, ако отидеш на психолог. А всъщност няма нищо лошо, защото ако имаш възпаление на коляното, отиваш при специалист-ортопед. По същия начин е и нашата душа, нашето съзнание. И в Норвегия има също насилие, случва се, говори се, мисля, че в това отношение са доста добре. Не съм се интересувала, не мога да кажа никакви цифри, но стараят се да пазят населението си, моето лично мнение. Не съм се сблъсквала с познати в Норвегия, които да страдат от насилие.
Андерш Брайвик, да отворим и тази тема, къде е той сега, 65 погубени човешки живота? Други нации биха постъпили по друг начин, така да го кажа, с други закони?Да, в Норвегия имат съвсем друго, мога да кажа хуманно, ако е правилната дума, разбиране към един престъпник. Целта е той да се поправи ,един престъпник да се поправи. Но по тази тема почти не се говори в Норвегия, защото се смята, че колкото повече му отдават внимание, толкова повече е това плюс за него. А всъщност мълчанието...
Ражда чудовища, според мен.Не искат да се фокусират върху него, но той написа книга.
Скоро сигурно и филм ще издаде?Най-вероятно, той имаше и доста филми, снимани с него.
Харесва ли ви това, което виждате в България, като се връщате сега? Като начин на живот, обстановка, хора, излъчване, обкръжаваща среда?Аз съм винаги много позитивна за България .Аз обичам България и...
Някой ще каже, тя обича България, но живее в Норвегия. Какво бихте им отговорили?Бих им отговорила, че живота извън България не е толкова лесен, колкото на всеки му се струва. И всъщност, това да си далеч от вкъщи, далеч от семейството си, мен лично ме накара да оценя в последните години изключително много колко сме душевни, колко много носим в нас. Колко много талантливи хора има, просто сами не се оценяваме. И това малко ме натъжава, защото и във Франция, и в Норвегия, много по-малки постижения, в сравнение с това, което ние правим в България, се възхваляват и оценяват. А всъщност ние винаги отиваме с една сведена глава извън България като излезем, а не бива така.Това не е вярно, ние сме наистина силна нация и аз го вярвам.
Какво искате да пожелаете накрая на нашия ансамбъл, на Стилияна Николова, на Боряна Калейн, на Ева Брезалиева, на Илиана Раева, на Весела Димитрова, на Бранимира Маркова, целия отбор, целия щаб. Остават по-малко от десет месеца до олимпийските игри.Пожелавам на състезателите да са здрави, най-вече да са здрави, на целия национален отбор и на Федерацията, на всички треньори да продължават да работят с този хъс, отдаденост и борбеност. Да показват толкова добро ниво и България да бъде постоянно следена с огромно любопитство и любов от фенове и от различните държави.
Бойко СЕРАФИМОВ