Волейболистът Симеон Николов: Целта е да се класираме за Олимпиадата

Симеон Николов, най-младият разпределител, дебютирал за националния отбор на България при мъжете, пред "Фокус" след спечелването на награда "За заслуги" от фондация "Български спорт".

Симеоне, получаваш награда за заслуги от Фондация "Български спорт“. Да ни кажеш какъв е твоя коментар след нея?

Много съм радостен, че моят труд се оценява по някакъв начин. Като знам, че има такива български легенди, буквално легенди на българския спорт и аз съм един от тях, различна категория, но съм тук, на едно и също събитие. Просто съм радостен и се гордея със себе си, че съм извикан тук, и мисля, че заслужавам да бъда тук.

Ти си на крехката възраст от едва 16 години – това е впечатляващо, а същевременно вече си част и от националния отбор за мъже. Да ни кажеш тази година кое поставяш на първо място като постижение в твоята кариера?

Тази година беше като една каша, беше… Много неочаквани неща се случиха, но ако мога да погледна с оглед на тази година – това, че ме извикаха в мъжкия национален отбор и взех позитивно участие. Мисля, че това бих сложил като първо място за спортен успех.

Сега ще те върна именно на дебюта ти за националния отбор на България. Това се случи в мача с Китай, но след това в мача с Полша влезе в сюблимен момент и направи ас. С приятели гледахме мача и се изумихме как един 16-годишен влиза и прави ас на един от най-силните отбори в света, който е световен вицешампион в момента, актуален.

Ами, ако трябва да съм честен, тъй като влизам като резерва, все още от мъжкия национален отбор няма такива големи очаквания от мен, аз това го имах като едно наум и знаех, че единственото, което мога да загубя, е да не дам всичко от себе си именно на този сервиз, а да рискувам. И рискът се оправда. И да, направих точка, това е.

Разбрахме, че преди известно време ти – майка ти го обяви, че ще преминеш в САЩ, в Колежанското първенство. Да ни кажеш малко повече? Това означава, че кариерата ти тръгва като на брат ти, който в момента е на върха на Европейския волейбол в "Лубе“.

Да, аз следвам неговите стъпки. Горе-долу преди два месеца стана официалното, че ще ходя там. Мисля, че това е една правилна крачка за мен, не само за спорта, но и за образованието, което мисля, че ще е една много важна наука, която ще науча там, в Америка, и ще ми бъде полезно за след волейбола, след кариерата.

Добре, колко години ще бъдеш там и има ли вариант, ако получиш добра оферта, да се получи както с брат ти – да се върнеш в Европа, в някой силен отбор, а защо не да заиграете двамата заедно в "Лубе“?

Ами, да, трудно е да кажа дали ще получа оферти, колко години ще остана, но засега мисля за първата година, а пък след нея ще видя дали имам оферти, дали ми харесва там. Така че все още ми е трудно да кажа за бъдещето, за след две-три години. Сега само знам, че искам да отида в Америка, дам всичко от себе си, да дам най-доброто от себе си и да, да помогна после на националния отбор.

Добре, нямаш ли притеснения – ти си над 16 години, нямаш ли притеснения? Това е съвсем различна държава, толкова далече, хиляди километри.

Не, аз не съм такъв човек, който се притеснява. Даже напротив – знам, че това е, както казах, една крачка за мен да израсна и да стана по-добра версия на себе си. Когато съм далече от нашите, далече от приятели, сменя ми се обстановката – мисля, че това е нещо, което трябва рано или късно да се случи в моя живот. Така че не се притеснявам.

Ти играеш на поста разпределител, който е един от най-важните постове във волейбола. На кого симпатизираш или кой е твоят идол?

Идол не бих казал, че имам, но имам един играч – разпределителят на Франция, Антоан Бризар, който ми е любим. Просто играта му много ми харесва и се опитвам се от него да намеря някакви прилики, с които да се сравним. Да, идол иначе нямам. Бих казал, да, Антоан Бризар във Франция.

Добре, за последно да ни кажеш основната ти цел за следваща година каква ще бъде? Предполагам, че ще е свързана с националния отбор?

Основната цел е да се класираме за олимпиадата, тъй като въпреки минимален, още имаме някакъв шанс да се класираме. Докато този минимален шанс изцяло не изчезне, ще се борим всеки ден, ще тренираме, за да отидем на Олимпиадата в Париж.

Добре, пожелаваме ти го!

Благодаря.