 © Фокус |  |
Кристина Георгиева, футболен съдия номер едно при жените за 2023 г., рефер Първа категория на УЕФА, в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус".
Как приемаш наградата за футболен съдия номер едно при дамите за миналата година?
Приемам я с огромно удоволствие и с огромна отговорност. Защото е лесно да получиш наградата, много по-трудно е да защитиш името си и това, че са ти връчили този приз. За мен е чест, удоволствие и отговорност. Надявам се да оправдая заслуженото доверие.
Кое беше най-трудното досега в твоя съдийски път?
Разочарованията от лошите мачове, трудните моменти. Това са миговете, в които съм изпитвала най-голяма трудност и не съм се чувствала добре. Приятелите ми в съдийството са ми помагали да ги преодолея.
На какво разчиташ, когато си на терена и когато играчите не са особено дружелюбни към теб в определени моменти?
Разчитам на себе си, психиката и манталитета, който съм изградила през годините и те са ми помагали да се справям с всички тези ситуации. Разчитам преди всичко и на колегите си, защото съдиите сме един екип и винаги работим заедно.
Не може да не си имала инфарктни ситуации. За коя се сещаш сега?
Всеки е имал такива. Няма съдия без подобни инфарктни ситуации. Последната, за която се сещам, беше на Европейското първенство до 17 години през 2023 г., в което взех участие. Тогава отсъдих дузпа за Швейцария и те продължиха във фазата на преките елиминации, отстранявайки Германия. Това е един от сюблимните ми моменти в последно време.
В смисъл, че не беше много сигурна за дузпата или се колебаеше?
Беше решаваща по-скоро. Това беше специфичното на този момент, затова се е запечатал така в съзнанието ми.
Коя е най-екзотичната ти случка в долните дивизии на България. Знаем, че има какви ли не истории по селата, по регионите?
Ние сме имали много екзотични истории, много интересни случки, коя от коя по-цветуща. Една от тях съчетава забавната и сериозната страна на футболното съдийство. Бяхме на един мач в Банско и имаше много протести по повод една отсъдена дузпа. Имаше викане, каране, червени картони, и всякакви главоболия, които произтичат от една такава ситуация. Но след края на срещата футболистите, които бяха най-бурни в протестите си, бяха изгледали видеоповторение на ситуацията. Дойдоха при мен с една голяма пица и букет цветя да ми се извинят, признавайки, че съм била права.
Какво промени Фернандес Борбалан у българските съдии, новият испански шеф на реферите?
Господин Борбалан се опитва да помага за развитието на младите съдии, дава им повече шансове, обследва какви са различните проблеми в различните региони, какво кара младите хора да се отказват, какво ги кара да продължават с тази професия. И се опитва да реши проблемите, които са изначални в съдийството.
Това е неговата помощ.С това той помага на българското съдийство. Неговата роля е от съществено значение.
Допускам, че когато имаш време гледаш много европейски мачове с топ съдии. Какво успяваш да си откраднеш от тях, като занаят?
Със сигурност гледам много европейски мачове, от тях се опитвам да си открадна някои заучени маниери на поведение, излъчване, самият начин на комуникация с играчите, с официалните лица на отборите, позиционирането и придвижването на реферите по терена, и всички други такива специфични съдийски неща.
Как обръщаш внимание като дама на някои изнервени подвиквания от страна на футболистите? С картони или ги подминаваш?
В началото гледам да подхождам с разбиране, приемам ги с усмивка. Но ако продължат естествено, моето отношение става реципрочно на тяхното. И като видя, че някой продължава с поведение, което е некоректно, и аз му отвръщам с това, което той заслужава - жълт или червен картон.
Кой ти е идол от чуждестранните съдии в момента?
Шимон Марчиняк.
Полякът, който свири финала на Световното първенство?
И на Шампионската лига, и на Световното клубно първенство.
А от българските рефери?
Георги Кабаков. Той е най-заслужилият ни рефер, той със сигурност е пример за подражание на всички млади съдии, така че следя неговите мачове. Също така, за мен най-проспериращият ни рефер е Радослав Гидженов, неговите мачове също са интерес за мен, гледам и от него да науча повече.
Кой от арбитрите, които вече не практикуват, ти подаде ръка като твой ментор и ти помогна да се изкачиш нагоре по стълбицата?
Честно казано старите рефери от Пазарджик имаха съществен принос.Те ми помогнаха и ми откриха пътя към съдийството. Започнала съм там на местно ниво.
Предполагам, че там си съдийствала на мега дербита като “Чико (Бяга)" - “Левски Паталеница", например?
Виждам, че познавате отборите. Да, точно на това дерби съм била неколкократно, така че са ми познати до болка всички приумици.
Твоето обръщение към младите хора, които искат да се посветят на съдийството - какво да направят и какво да не правят?
Ако са решили да се занимават с това, трябва да знаят, че съдийството е нещо, което не го практикуваш един или два дни в седмицата. Трябва да му отдадеш огромно внимание не само докато трае мача, а почти през цялото ти лично и свободно време. Трябва наистина да го искаш. И ако отношението ти е такова, то и съдийството ще ти отвърне по същия начин, по подходящия начин със сигурност. Това е нещо, на което, за да му се насладиш, трябва да му се отдадеш.
И може би съдиите трябва да притежават характер тип “перде"?
Със сигурност трябва да имат силен характер, иначе не биха могли да оцелеят.
БОЙКО Серафимов |
Зареждане ...
