Погребаха Стефан Найденов. Вижте какво казаха съотборници и треньори за него

Близки, роднини и бивши футболисти погребаха Стефан Найденов в родното му село Стубел днес. Големият полузащитник от 70-те и 80-те години си отиде от този свят на 53 години. Да си вземат последно сбогом с него дойдоха бившите му съотборници от "Спартак“ (Вн) Живко Господинов, Румен Димов, Иван Петров и Пламен Михов. Четиримата поднесоха венец от клуба и Зоналния съвет на БФС (Варна). Венци имаше също от "Монтана“ и "Берое“. В памет на Найденов монтанци ще играят утре с траурни черни ленти срещу "Литекс“, а двубоите на "Берое с "Черноморец“ в "А“ група, на "Спартак 1918“ с "Макак 2008“ и на фенския клуб на "Соколите" с "Преслав" в Североизточна "В“ група ще започнат с минута мълчание.
Първата братовчедка на Стефан Найденов - Цеца Крумова, го открила мъртъв в леглото в сряда в 17,20 часа в родната му къща в село Стубел, Монтанско. "Глътнал си е езика и се е задушил. При него в стаята не е имало никого, за да му помогне“, разкри за "Народно дело“ Цеца. Като президент на местния "Селяк“ тя е назначила Стефан за треньор на отбора, който играе в четвърта дивизия. "Футболистите го уважаваха и имаха респект от него, тъй като е най-известният човек от селото ни. Болката е голяма. Всички скърбим за него“, допълни г-жа Крумова. Нейният син, който е футболист в "Академик“ (Сф), е уведомил Димитър Пенев и Войн Войнов за смъртта на легендарния №11 и двамата са поднесли съболезнованията си.


Ето какво казаха другите за легендарния футболист


ПЛАМЕН КАЗАКОВ
Скърбя за Стефчо
Бившият съотборник на Стефан Найденов – Пламен Казаков, научи злокобната вест в Йоханесбург, където живее и работи от години. "В града са българи, които имат роднини в село Стубел и от тях са разбрали, че Стефчо се и отишъл. Загубих един приятел и прекрасен човек и от ЮАР поднасям съболезнованията си на семейството му и скърбя за него“, заяви за "Народно дело“ Пламен. Последният се върна към 80-те години, когато заедно с Найденов бяха част от големия отбор на "Спартак“:. "Със Стефчо се разбирахме със затворени очи на терена и плетяхме комбинации. Вечно ще го помня.“

ИВАН ПЕТРОВ
Загубихме достоен човек и истински приятел

Ужасно е, че си отиде завинаги един от нас, но този объркан и алчен свят в тази държава на лъжата за такива достойни и благородни хора място няма. Стефан Найденов–Фалкао, така го кръстиха истинските спартаклии. Той бе достоен и добър човек, истински приятел и голям футболист. Стефан, Живко Господинов и аз бяха и си остават най-атомното и резултатно нападение в цялата история на някогашния славен професионален футболен "Спартак“, защото ние имахме чувство за любов към тази божествена игра и към нашия любим клуб. Нашите голове доставяха радост на децата и хората. За мен беше удоволствие да играя рамо до рамо с такъв талантлив футболист като Стефан. Освен безспорните си спортно-технически качества той имаше и благороден характер като човек, който обаче не бе оценен в "Спартак“, след като се отказа от футбола Отиде си един от великата тройка, но не животът, а жестока съдба ни раздели, защото всички процеси в тази държава на лъжата са с нагласен сценарий. Болката е ужасна, но открито и на висок глас ще продължа да казвам това, което мисля. Не искам такива достойни и големи хора да умират като улични кучета. Бог и Исус, господар на нашия живот, си знаят работата. Ти, Стефане, никога няма да идеш в ада. Те ще те приберат при себе си в рая, за да може твоят образ вечно да свети. За жалост такива хора като теб останаха малко в тази богата, красива и свята земя, наречена майка България. Лека ти пръст, Стефане, вечна ти памет. Бог да те прости!



ЛЮДМИЛ ГОРАНОВ
Беше чист и прекрасен човек

Треньорът на Стефан Найденов в "Спартак“ през 80-те години Людмил Горанов научи скръбната вест от репортер "Народно дело“. "Когато ми се обадихте, за да ми съобщите, първото, за което си спомних, бе човекът Стефан Найденов. Чист, прекрасен и добър“, заяви Горанов. Последният допълни още, че с изявите си на терена Стефан оставил ярка диря в историята на "Спартак“. "С футболния си интелект и безспорни качества той е сред самобитните и най-технични футболисти на варненския клуб. На терена бе фин, атрактивен и изобретателен, с остър комбинативен нюх“, допълни Горанов.

ИВАН ВУЦОВ
Варна спечели с него

Иван Вуцов е треньорът, който направи най-много за Стефан Найденов в кариерата му. Според Вуцов футболът във Варна е спечелил с Найденов. Любопитно е, че през 1977-а година Вуцов е опитал безуспешно да привлече техничния халф на "Герена“. "След като Стефан се уволни от казармата, го поканих в "Левски“. От "Берое“ обаче го "вързаха“ и не го пуснаха“, връща се назад във времето за "Народно дело“ Вуцов. Последният все пак успява да "открадне“ Найденов през лятото на 1982 година и го взема при себе си в "Спартак“, който току-що се е завърнал в елита. "Още в първия кръг вкара двата гола за успеха с 2:0 в дербито на Варна. В третия кръг наниза още два за 4:0 над "Пирин“, а в петия донесе успеха над "Славия“ с 1:0. След това поех националния тим, но дойдох на стадион "Спартак“, за да гледам двубоя със силния тим на "Локомотив“ (Сф). Домакините биха с 3:0 в дъжда, като Стефан откри резултата с глава след пас на Ангел Станков, а Жиката Господинов ги довърши с още два гола“, допълни Вуцов. Под негово ръководство легендарният №11 записва и 6 мача с 1 гол в националния отбор на България. "Стефан Найденов бе много добър футболист и човек и футболът във Варна определено спечели с него. Скърбя за Стефан и съжалявам, че ни напусна толкова млад“, завърши Вуцов.



ЖИВКО ГОСПОДИНОВ
Разбирахме се без поглед на терена

"Мъката и болката ми са големи, тъй като се разделям с човек с добра и чиста душа, какъвто бе Стефан.“ Това заяви за "Народно дело“ легендата на "Спартак“ Живко Господинов. "Като футболни качества няма какво да говоря. Всички знаят какво представляваше Стефан. С него се разбирахме, без да се поглеждаме на терена“, допълни Жиката.

КРАСИ ЗАФИРОВ
Каква техника имаше само
Друга легенда на "Спартак“ - Красимир Зафиров, също е потресен от смъртта на бившия си съотборник. "Не мога да повярвам, че Стефан си отиде така бързо. Каква техника имаше само, какъв добър човек беше“, едва сдържаше сълзите си Красьо.