Константин Дараданов: "Комодор" е сбъдната мечта

Той е Константин Дараданов! Емблема в българската водна топка. Създател на “Комодор" (Варна).

Вдъхновяваща, светла личност с огромно сърце, което бие учестено за всеки успех на "Комодор" и на ватерпола в България.

В навечерието на 30-ия юбилей на "Комодор" Константин Дараданов връща лентата на спомените, за да ни пренесе във времето, когато се ражда един от най-успешните клубове в България.

Предисторията

Когато се роди синът ми – Иван Дараданов, спрях да тренирам водна топка при мъже и прекратих активна дейност като ватерполист. Отдадох много усилия за развитието на фирмата и бизнеса, който започнахме. 1989-а бе сложна година.

Не бяха изминали и две години, откакто спрях да тренирам, и у мен се породи вътрешно влечение – след като спортът ми е дал нещо, и аз трябва да дам нещо на спорта.

През онези години във Варна имаше само един клуб по водна топка – "Черно море", от който съм излязъл и аз. С най-голяма обич и уважение си спомням за моя треньор - големият Иван Попов. И, разбира се, не по-малкият по важност Кирил Проданов – Форфи.

Започнах с тази обществена дейност в началото на 1991 г., но тогава беше още рано да се мисли за втори клуб. Затова хвърлих малко усилия в помощ на моя кръстник Боян Колев, който беше президент на Българска федерация по кикбокс. Тогава беше много важно кикбокът в България, който беше разпознаваем главно в киокушин стила, да излезе на международно ниво.

Присъединих се като вицепрезидент и участвахме за първи път на световно през 1991 г. в Париж. Никой не очакваше голям успех. Но се върнахме с абсолютен световен шампион, две втори места, няколко трети и в десетката в отборното класиране в един спорт, в който бяхме неразпознаваеми. Това беше за кратко. През 1992 г. направихме европейско първенство по кикбокс във Варна, след това се отказах. Много харесвах кикбокса, но не беше моят спорт. Веднага бях поканен за председател на СК "Черноморски юнак", в спортната гимнастика. Поканата дойде от моя приятел Тошко Тодоров. В клуба имаше много лесна задача за мен – да се изгладят конфликтите между старото и новото поколение треньори. Старото беше представено от изключително интелигентни, много опитни специалисти, а младото от техни колеги, които бързо искаха да се реализират и имаха право. Тошко Тодоров доказа, че има право да се реализира и като треньор, и като председател на клуба. Три години бях част от "Черноморски юнак". Беше ми хубаво, спонсорирах няколко международни участия. Тогава спортисти като Иван Иванов и Диян Колев  вече бяха големи имена, успяха да покажат едно добро класиране – всичко в името на българския спорт.

И пак това не беше съвсем моето си място. Обясняваха ми, че аз съм най-големият гимнастик, който някога са виждали. На ръст, естествено. Но да ти обясняват какви елементи има този скок или онзи прескок, когато на човек не му е в кръвта, не става. И така, като приключи мандата, казах на Тошко, че нашето приятелство си остава, но това не е моето. Напуснах спортната гимнастика. На Тошко не му беше много приятно. Тогава си помислих, че трябва да направим нещо за водната топка.

Как се ражда "Комодор"

Вече бях натрупал опит от федерации, европейски първенства, организациионна дейност. Обадих се на Явор Несторов и му казах: "Давай да правим клуб. Варна без втори клуб по водна топка няма как да просъществува!" С идеята, че ние трябва да се борим не за монополизъм на един ила два клуба, а за среда за водна топка. Това означава много обучаеми, много израстващи, голям кръг родители... Защото родителите са изключително важни като поддръжка на децата си. Тогава дойде решението да направим клуб. Казах на Явор: "Ние с този клуб ще остареем. И един ден ще видиш колко хубави неща ще се случат!". Така се получи.

След като разговаряхме двамата, веднага поканихме Деян Радев, който ни е стар съотборник. Той също прие идеята. Събрахме учредители, част от които бяха мои приятели, ръководители на големи фирми. В началото всеки по малко, в различни начални периоди, помагаше. Това беше много важно, защото моят любим треньор – бате Иван, направи една контраофанзива.

Пита ме с какви състезатели смятаме да започнем. Бе ясно че отведнъж не можем да направим мъже. Но трябва да дадем шанс на тези, които в момента не играят в настоящия мъжки отбор на "Черно море", с тях да се сформира един ветерански отбор. Да поставим началото.

Междувременно още през 1992 – 1993 г. Бранислав Несторов – Бани, направи една плувна група, в която бяха Иван Дараданов, Добромир Вълев и други. На практика той подготви едно начало отдолу, за да тръгнат обучителните групи, а след това и първите момчета да формират отбор. Движехме нещата паралелно. Клубът го учредихме бързо. Продължихме да работим главно с децата, защото те трябваше малко да поизрастнат. И към 1998 г. като поотмина малко време от тази контраофанзива на бате Иван, успяхме да съберем мъжки състав, който за година и половина тренировки влезе в четворката при мъжете. На третата година станахме трети – взехме бронзови медали.

Първите треньори

Междувременно много важно беше освен Бани, да привлечем още един треньор. Така в самото начало поканихме Светлозар Станев – Феро. Това е треньорът, който изкара всичките малки възрасти на "Комодор" до ниво шампиони. Наложи се след две години, тъй като той нямаше как да покрива всички възрасти, по съвет на Стефан Чакъров от федерацията, да привлечем стария треньор Георги Петров.

Той беше се отделил от водната топка, а е треньор с добри показатели и шампионски титли в София. Трябваше някой да го събуди и ние го направихме. Върнахме го към спорта.

В началото опитният стар треньор даде много добър тласък на средните възрасти, дори стигна до шампионска и вицешампионска титла при юноши старша. Но, когато трябваше да влезе в мъже, реално аз видях, че не е добър треньор за тази възраст. Споделиха ми го и други хора, които го познават.

Предложих му да слезе отново при децата, за да може да изгради следваща възраст, а Фери да тръгне нагоре. Той го възприе много лично и получихме първият удар. Всички състезатели, които му се подчиняваха и му вярваха, решиха да заминат заедно с него в "Черно море", формирайки формация "Акулите". Но този отбор за съжаление не просъществува дълго време. Това, което очаквах, се случи – Жоро Петров отиде в София. И тези деца за съжаление, с малки изключения, станаха загубени за нашия мъжки отбор.

Реално ние още по това време с подсилка от старите можехме да направим един изключително качествен мъжки състав. Това отливане на състезатели навън ни накара да изчакаме поне още три години, докато израстне възрастта на Иван Дараданов, Добромир Вълев и другите около тях.

Майката поема руля

В последващия момент поканихме Николай Николов – Майката, да поеме треньорството. Феро се отказа, защото беше много натоварен – разкрачен между много възрасти. Беше решил, че трябва да си почине и ни напусна с най-добри чувства. Тогава Майката пое треньорството на клуба. Направихме и смяна на председателството – в началото Явор Несторов беше и председател, и играещ треньор на "Комодор", след това аз бях временно изпълняващ длъжността, тъй като той тръгна в посока на съдийстване, делегат, международен съдия. Нямаше как едновременно да бъде председател на клуб и съдия.

След като Явор Несторов спря да бъде играещ треньор при мъжете, треньорския пост пое Волен Марчев. Заедно с него и негов познат дизайнер създадохме герба на "Комодор" в трите му варианта и поръчахме първите официални анцузи на клуба - марка "Адмирал" за участието в "Лен Трофи".

Впоследствие Деян Радев пое управлението на клуба. И вече заедно с Майката, след това и с Николай Райков, дозавършиха това, което в момента виждаме като клуб.

Спортната среда ражда хубав спорт

Най-важното нещо, което винаги съм казвал, е че, за да имаме хубав спорт, трябва да имаме спортна среда! Спортната среда се гради чрез родители, деца, треньори и повече клубове. Варна не биваше да остане с един, два, или с три клуба. До момента имаме регистрирани шест. Сега "Тича" се сля с "Черно море" за запълване на възрасти, но пет – шест клуба във Варна дори и на този басейн може да съществуват и това трябва да продължи. Битуват идеи за оставане на два клуба. Това за мен е убиване на тази среда, която с годините успяхме да създадем!

Години, пропити с ентусиазъм

Годините от развитието на клуба са наситени с много ентусиазъм. Имаше много финансови разходи, защото в началото трябваше да си плащаме за коридиори, за басейни, за съблекални, за всичко. Но, слава Богу, това време вече мина. И, когато направихме първите медали, влязохме в разпределението на тотото "5 от 35". А това дава право на безплатно ползване на базата. Тогава нещата се промениха.

Нито един от нас тримата – Явор Несторов, Деян Радев или аз, не е дошъл да прави пари или печалбарство чрез този клуб. Даже дълго време "Комодор" беше социален клуб, тъй като не вземахме такси. Но много бързо разбрахме, че това е погрешна политика! Българинът, за да има отговорност, трябва да участва и финансово в определена дейност. Иначе детето днес може да дойде на тренировка, утре – не.

Това, което е най-хубавато в момента е, че имаме 6 регистрирани, 5 действащи клуба. През годините имаше още един клуб  - "Дражев". Но основателят му не тръгна да прави пирамида отдолу. За него беше достатъчно да прави мъже. Опитаха с Форфи да направят отбори отдолу, но не се получи. Просто не се тръгна последователно с подготвителни групи да се изгражда пирамида от основата до върха.

Безценната помощ на родителите

"Комодор" за мен е сбъдната мечта! Много добре се получава с т.нар. "Клуб на родителите". Защото когато имаш хората, родителите, обединени от една идея, в която виждат смисъл за детето си и израстването му като мъж, това е неоценима помощ! В началато, бидейки по-социални, това по- нямаше значение. Докато сега значението е огромно.

Ще се върна пак към миналото. Защо мислите, че обичахме бате Иван - треньорът Иван Попов?! Той беше като наш баща. Треньорът в спорта е вторият баща. Даже понякога детето слуша повече него, отколкото баща си. Затова личността на треньора е изключително важна в дейностите, в които възпитава детето! Целта е то да стане боец, да преодолява трудностите. Когато има трудни моменти, не да бяга, а да ги преодолява и да върви по пътя към победата.

Водната топка – ковачница на шампиони в живота и в спорта

През годините съм забелязал следното - т.нар. нестабилни бащи винаги са водени от желанието да бутнат детето си там, където е шампионът. Но по този начин детето не става боец! То трябва да работи, да внесе своя принос. Самият факт, че бяга и не иска да победи настоящия шампион, възпрепятства изграждането на характера на детето като победител! Защото днес шампионът е един, но утре може да си ти...

А точно това е задачата на нашия спорт – да изградим бойци, хора, които се борят и побеждават!

Първите се срещат навръх Деня на будителите

Посрещам 30-ия юбилей на "Комодор" с голямо удоволствие и радост! На 1 ноември планираме неформална сбирка на най-първия отбор, който се събра и решихме да играем като мъже. Избрахме Деня на народните будители. Иначе датата на общото събрание на клуба е 29 октомври.  Някои от нашите съотборници са в Щатите и трябва малко да ги изчакаме да се върнат. Така че съчетаваме едновременно две дати.

За технологиите и успехите в спорта

Там, където има телефон, няма спорт, колкото и архаично да звучи. В детето трябва да се събуди искрата за движение, а не да гледа екрана, както го прави непрекъснато и в училище, и вечерта у дома през свободното време.

Тук идва ролята на родителите – да настояват, да го заведат да спортува. За да се научи детето методично да работи и да се бори със себе си. Това е основното. Иначе годините, според мен, винаги ще бъдат едни и същи – различна ще е техниката, играчките също. Но ако го няма вътрешният дух за борба, за победа, което ние се опитваме да осигурим на децата, без значение на какво дигитално ниво ще се развием, просто детето няма да стане този характер, който трябва да бъде.

Успехите на националите

Моята оценка за представянето на националите и на европейското за U 16, и на световното, е изключително добра, въпреки всички приказки.

Схемата, която предното ръководство на федерацията предложи, беше правилна и успешна. Проблемът на ръководството бе, че те не уважиха по съответния начин треньорите и клубовете, респективно съдиите и делегатите. Когато правиш нещо и си убеден, че си на прав път, а те са на прав път, ти трябва да имаш и с кого да го направиш.

Скъсаната комуникация

Управлението от трима човека или малко повече, дори при най-добрите съветници като Свилен Пиралков, Ивайло Пачалиев и Николай Райков, няма да се получи, ако няма работа отдолу - с клубовете и треньорите. Защото в крайна сметка треньорите създават състезателите от нулата. А не федерацията отгоре. И тук бе скъсана комуникацията. Да не кажа, че на местно ниво се появиха хора с лични амбиции за показност, които донякъде подсилиха този конфликт и той се изрази в една политическа ситуация.

В момента половината клубове са зад бившето ръководство на федерацията. Над половината са за новото. Само че, ако направим паралел между аурата, положението и знанията на предния председател и на сегашния, няма база за сравнение. Единият е изграден играч, с опит, с много позиции. Вторият – не знаем нищо за него. Такъв председател на водната топка не може да има! Председателят трябва да бъде ватерполист с голям опит. Не става с цифри, финансиране и само дотук. Да, финансирането е важно, но трябва да разбираш водна топка. Половината част от мача във ватерпола е във вода. Половината борба се отработва под водата, а не над водата. Над водата е това, което свири съдията.

Първата радост от успехите на Дараданов Младши

Първата ми голяма радост, свързана със сина ми, бе, когато Иван Дараданов започна да плува при Бани Несторов. Изключителен педагог, който много внимателно работи с децата! Втората радост бе, когато направиха първото отборче, което що годе започна да играе един стил на водна топка. Естествено, радостта са шампионските титли, спечелени с "Комодор". Защото това показва, че всички треньори по пътя – Бани, Фери, свършиха своята работа идеално. И самите деца вложиха много от себе си, за да стигнат до златните медали.

Ще се върна на един много хубав спомен. Когато аз и съотборниците ми играехме в мъжкото първенство, всички деца бяха накачулени по кулата – защото тогава нямаше толкова много място на трибуните... Биехме ли, наставаше неописуема радост. А, когато паднем, всички бяха с увиснали уста и гледащи недоволно. Съпреживяващи заедно с нас. Но всичко това става в семейството на водната топка във Варна. Ако може този дух да го запазим – да бъдем едно семейство, ще е прекрасно. А не да има индивидуалисти, които дърпат за своя сметка настрани това общо благо.