 © |  |
Работещият в "Гражданска защита“ - Варна, Иван Темелков покори Елбрус в Европа и Аконкагуа в Южна Америка
Да покори най-високият връх на всеки от седемте континента. Това е мечтата на алпиниста Иван Темелков, който от една година работи в "Гражданска защита“ - Варна. Досега 37-годишният ентусиаст е успял да направи две от седемте крачки по пътя към изпълнението на мечтата си – изкачил е европейския Елбрус (висок 5642 м) и южноамериканския Аконкагуа (6962 м). Последният бе преборен в началото на месеца – на 2 февруари. Аконкагуа се намира в Аржентина, а идеята за експедицията дотам идва на родения в Сливен търсач на силни усещания още през 2005 г. "Трудно ми беше да намеря спонсори, но в края на миналата година изневиделица се появи такъв и бе решено да заминем. От България тръгнахме с мой колега от Велико Търново, а там се запознахме с група от четирима старозагорци. Освен че е най-висок в Южна Америка, от този връх има по-високи само в Азия“, споделя Темелков.
Някои от спътниците му се отказват по пътя към върха, а до най-горната точка всеки от останалите стига по различен път. Темелков се изкачва от последния базов лагер до върха за шест часа. Постигнал целта си, той остава най-горе едва няколко минути, тъй като вятърът е много силен. "Там вятърът носи и пясък, така че става като шкурка и е много неприятно. Температурата в палатката на последния лагер бе минус девет градуса, а за върха съм чувал, © | |
че е падала то минус 27. Сигурен съм, че когато аз бях горе, не бе толкова ниска, но вятърът бе ужасен. Останах съвсем малко на върха, където успях да направя няколко снимки и клипчета с фотоапарата си“, разказва ентусиастът. На самия Аконкагуа Иван оставя играчка - талисман, която му е дадена от 11-годишната му дъщеричка Гергана с единствената молба да я качи на върха.
Любопитното е, че алпинистът е трябвало да се върне по обратния път, извървявайки трудните 46 километра за шест часа и половина. "Причината да бързам е, че когато отиваш в парка, който също носи името Аконкагуа, казваш за колко дни ще бъдеш там. Уточняват се всевъзможни детайли по маршрутите на катеренето и нарушаването на дори един от тях ти носи глоба най-малко 1000 долара. За това въпреки че имах 20 килограма раница на гърба си, минах за отрицателно време обратния път. На моменти дори съм бягал, тъй като трябваше да стигна навреме“, разкрива Темелков.
Доста от непредвидените разходи около приключението му са го принудили да продаде част от екипировката си на местните хора за 300 долара. С тези пари той е покрил дупката в бюджета си и е успял да се прибере благополучно.
Бил е на 300 м от Еверест, загубва приятел там
Във визитката на Иван Темелков има неуспешни експедиции до най-високата точка на планетата – Еверест (8848 м) в Азия, както и втория връх в света К2 (8611). През 2004 г. в родния алпинизъм решават да организират експедиция по случай 20-годишния юбилей от първото родно изкачване на Еверест. Както е известно, Христо Проданов стъпи на "покрива на света“ през април 1984 г., но загина при слизането.
Темелков се пуска в кастинга за търсачи на силни усещания и успява да влезе в 10-членната група, за която се борят 135 алпинисти. "Преборих хора с по два осемхилядника във визитките си“, спомня си Иван. Още от началото експедицията не е добре организирана и е съпътствана от проблеми. В крайна сметка завършва трагично – алпинистът Христо Христов © | |
намира смъртта си на височина от 8610 метра. Той се разделя със своята група, като според някои източници, главно от чужбина, е успял да се покатери до върха и е починал при слизането. Иван Темелков е в друга група, която стига до второто стъпало - 8535 метра. Те така и не стигат до върха, тъй като Иван Вълчев е измръзнал сериозно. "Нямаше как да го оставя и затова не стигнахме до върха. По-късно научихме и за приятеля, когото загубихме горе – Христо Христов. Ако знаех, че сме на само една стена от мястото, щяхме да опитаме да му помогнем. Но доколкото разбрахме, е щяло да бъде късно. Така тази експедиция се превърна в трагична. Дори тези, които покориха Еверест тогава, не мисля, че са изживели радост. От тази авантюра ни останаха само болка и тъга“, разказва 37-годишният Темелков.
Той признава, че решението да не качи върха на всяка цена го е направило по-силен. "В такъв момент осъзнаваш, че не е най-важното да стигнеш до крайната цел. Животът е по-важен. Един алпинист обожава живота, тъй като той ти дава възможността да се наслаждаваш на такива авантюри. Така че не съжалявам, че не покорих Еверест“, категоричен е Темелков.
Освен Христо Христов през 2004 г. на Еверест загива и друга българка – племенницата на Христо Проданов - Марияна Масларова. Първоначално тя е била предвидена за описаната по-горе експедиция, но отпада от състава. Марияна все пак си намира спонсори, плаща си и също тръгва към върха, но намира смъртта си. Иван Темелков вярва, че Масларова е първата българка, качила Еверест. "Няма данни за това, че не е покорила върха, така че аз вярвам, че го е сторила. За това говори и фактът, че известният алпинист Ръсел Брайс казва, че я е видял на 8650 метра височина да продължава да катери“, споделя Темелков.
През 2005 г. Иван прави опит да изкачи и К2, но не успява. Той обаче пояснява, че този връх, намиращ се на границата на Пакистан и Китай в планината Каракорум, е изключително труден. "Ако до днес Еверест е покорен от около 3000 алпинисти, с К2 са © | |
успели най-много 200 души. През цялата 2005 г. например нямаше нито един успешен опит“, пояснява сливналията.
Спасил аржентинец от измръзване
По пътя си към върха Аконкагуа 37-годишният алпинист е помогнал на свой колега от Аржентина. "Видях, че е сериозно измръзнал, и му оказах помощ. Дадох му химически грейки, които взех от един японец. Освен това му разтрих ръцете, което му помогна. Докато бях с него обаче, започнах аз да измръзвам. Имах проблеми най-вече с краката и дори си мислех да се върна надолу. В крайна сметка успях да продължа и да стигна до върха. Аржентинецът също тръгна с мен, но беше по-бавен и не го изчаках. На връщане го срещнах отново, както и долу в лагера, където ми каза, че е успял да изкачи върха“, споделя Темелков.
Търсачът на силни усещания е получил помощ на няколкостотин метра от върха, когато канадци са му оказали съдействие да си опъне палатката. "Заради много силния вятър е трудно да го направиш сам, затова те дойдоха и ми помогнаха. Без тях със сигурност палатката щеше да бъде разкъсана от вятъра“, признава сливналията.
В последните три дни преди стъпването на върха той е бил без храна, тъй като е имал забавяния поради различните трудности и затова предвидените провизии са били изразходени по-рано.
Темелков е тотален противник на използването на кислородните маски. "Аз вярвам само на тялото си. Качвам се в планината и ако успея – успея, като не – опитвам друг път. Но кислородната маска според мен е допинг и никога не ползвам“, категоричен е ентусиастът.
Запалил се от баща си
Първите си стъпки в планините Иван Темелков прави още като дете. Баща му Георги Темелков е заслужил майстор на спорта и от малък го води по скалите. Освен това съпругата на 37-годишния ентусиаст също е запалена по катеренето, макар и непрофесионално като мъжа си. По време на авантюрите си двамата родители взимат и дъщеря си Гергана, на която приключенията също й допадат.
Следващата цел на сливенския търсач на силни усещания е първенецът на Северна Америка - Маунт Макинли в Аляска. Останалите първенци на континентите са Маунт Винсънт (Антарктида), Килиманджаро (Африка) и Косцюшко (Австралия). Той е очарован и от друг връх, който обаче не е номер 1 на континента си – Ама Даблам (6812 м) в долината Соло Кхумбо, Непал. В България Темелков е изкачил почти всички високи върхове.
Помогнал на бедстващи край Сливен
Основното занимание на Темелков е като служител в "Гражданска защита“. Преди да дойде във Варна, той е работил в родния си град Сливен. Неведнъж Иван е оказвал съдействие на хора. Един от интересните случаи в кариерата му е от зимата на 2009 г. "Тогава падна сериозен сняг. В една почина станция край Сливен бедстваха хора, тъй като нямаше достъп до тях. Лично кметът Йордан Лечков ме помоли да им помогнем. Аз му казах, че така или иначе винаги чакам лошото време, за да си тренирам, така че на драго сърце приех задачата. Успяхме да стигнем до станцията, където имаше над 15 души, сред които и деца. Занесохме им хляб и други провизии и те бяха изключително щастливи и благодарни“, спомня си 37-годишният алпинист.
Източник: Александър Дечев, Народно дело |
Зареждане ...
