Калояна Налбантова: Много от талантите в бадминтона се отказват твърде рано

Калояна Налбантова, европейски шампион по бадминтон за девойки до 19 години, в интервю за предаването "Спортът на Фокус" по Национална радиоверига "Фокус".

 

Калояна, честита европейска титла на първенството в Ибиса! Как усети надпреварата, как е почувства? Къде беше най-тежко?

Най-тежко беше за мен да намеря моя собствена мотивация за самия шампионат, тъй като през тази година участвах и на Олимпийски игри, които за мене бяха доста по-ценни. Но успях да се фокусирам на 100% и да извлека максимума – спечелих златния медал, за което съм най-щастлива, дадох максимума от себе си и се съхраних без контузия.

Ако трябва да сравниш Париж 2024 с Ибиса, във всяко едно отношение, какви са ти впечатленията, от дистанцията на времето?

Бих казала, че на Олимпиадата адреналинът и емоцията бяха в пъти повече, тъй като все пак това е най-големият спортен форум. Мисля, че това ми даде доста голям тласък занапред в спорта. Докато за първенството на континента в Ибиса мога да споделя, че за мен това е важна титла, но вече съм я печелила и емоцията е малко по-различна. Но пък е добре да имам още един трофей в кариерата си, тъй като това беше и последна сезон за мен за девойки в тази възрастова група до 19 години.

Ти си млад човек, как се съхраняваш и предпазваш от изкушенията на младостта, от социалните мрежи, Facebook, от по-свободния живот, за да останеш концентрирана в спорта?

Ами, разбира се, като всеки един млад човек, и аз имам изкушения, бих искала да излизам навън като моите приятели, но когато знаеш цената на успеха и знаеш за какво се бориш, тогава е друго. Мисля че всеки спортист си дава сметка какво е да имаш ясна цел и за какво го правиш, и би ме разбрал. Важното е да успееш да не се изкушиш.

Мислиш ли, че твоите успехи биха помогнали на повече млади хора се занимават точно с този спорт? Какво е положението с подрастващите, напират ли отдолу? Има ли интерес към бадминтона от страна на младите?

Силно се надявам след мен и моето поколение да изгреят други млади надежди. Аз съм все още малка, но се надявам след мен да дойдат други. Разбира се, че има млади надежди, но най-важното е те да продължат и като по-големи, като юноши. Защото в нашия спорт има доста добри деца, но доста от тях се отказват или се насочват към друго. Апелирам към родителите да помагат, за да ги задържим в бадминтона, тъй като имат потенциал. Доста са добри децата и им пожелавам успех!

Много се говори напоследък за работата в школите и за младите спортисти и за влиянието на родителите. Има една категория тежко амбициозни родители, които повече пречат и на треньорите, и на децата си, и на спорта като цяло. Какво мислиш за това?

Моите родители наистина никога не са ме натискали толкова много да спортувам, това е било изцяло мое желание. И това аз не го разбирам – как един родител може да натиска детето си да спортува, когато на него не му харесва определен спорт.

Всеки човек е силно индивидуален и един такъв прекомерен натиск може само да донесе нещастия на самото дете.

Аз по-скоро имах предвид влиянието на родителите и намесата им в работата на треньорите.

Ами това пък е още по-зле – родителите да дават акъл на треньорите. Това е недопустимо. Всеки трябва да си знае собствената сфера на умения и способности и това е много грешен подход според мен.

Твоето пожелание за слушателите на "Фокус“?

Пожелавам ви да имате хубави празници, надявам се всички да се наслаждавате на българския спорт и нека заедно успеем!

Бойко СЕРАФИМОВ