 © Ole-bg.com |  |
Борис Янков е един от най-силните волейболисти, излизали от варненската школа в последните години. 28-годишният диагонал се завърна в "Черно море-БАСК“ преди два месеца, след като в последните години игра в Румъния, Франция, Ливан и Кипър. С изявите си на терена той помогна на родния си клуб в последните мачове да изпълни целта си – оставане в Суперлигата, без да се играе плейаут.
Янков е роден на 29 април 1982 г. във Варна, а с волейбол започва да се занимава, когато е на 11. "Тогава, както всички деца, бях запален по футбола. Редовно го играех и исках да тренирам, но съдбата ми отреди друго. Треньорът Койчо Колев ме откри в моето училище и ме привлече в залата. От тогава до днес се занимавам само с волейбол“, разказва Янков.
Борко дебютира за мъжкия отбор през 1999 г., след което изкарва почти 10 сезона във Варна. През 2001 г. стига и до първия си медал с "баските“ - става трети за първенство с треньора Георги Василев. През 2006 г. взима и бронз от турнира за Купата на България. В "Черно море“ тогава треньор е Евгени Генчев, а в състава са играчи като Милен Стоянов, Мирослав Градинаров, Виктор Йосифов, Владо Александров и Ивайло Илиев.
Оттук логично следва и заиграването в чужбина. Борко прави трансфер в румънския "Томис“ (Констанца), който по това време е доминант в първенството н © Ole-bg.com | |
а северната ни съседка. "В състава имаше 11 чужденци, като аз дори не бях основен играч на моя пост. В местното първенство нямахме конкуренция. Бяхме нещо като ЦСКА в България сега. По него време повечето отбори нямаха нито един волейболист от чужбина. "Томис“ играеше много силно и логично стигна до четвъртфиналите на купата на ЦЕВ“, спомня си варненецът.
След края на сезона в Румъния той се докосва и до Арабския свят. Отива да играе в плейофите на Ливан за отбора на "Захра“ и става трети. По-късно Янков преминава във Франция, при своя най-добър приятел Милен Стоянов. До края на сезон 2009/2010 двамата играят рамо до рамо за местния "Антант вол Бокур“ (Сошо). През лятото обаче Борко се мести в Кипър, за да помогне на "Омония“ (Никозия) в амбициите му за титлата. Там негов съотборник е друг бивш "баск“ - Мирослав Градинаров. За тяхно съжаление финансовата криза застига клуба им и двамата са принудени да напуснат – Миро през декември, а Борко - в началото на февруари. "Това е най-големият клуб там и е много чудно, че фалира. Все едно в България да фалира "Левски“ или ЦСКА. Бяхме под шапката на футболния клуб, който също имаше известни проблеми, но се стабилизира. Докато волейболния тим направо си го затвориха. В момента играят само юноши. Иначе на мен ми изплатиха всичко до момента, до който се състезавах за тях. Нивото не беше лошо. Всеки отбор имаше по трима чужденци, като първите четири клуба се бориха за титлата. Ние имахме сериозни шансове, особено докато Миро Градинаров беше там“, заяви волейболистът.
След завръщането си в България той е имал два разговора с отбори от Арабския свят. "Беше през февруари, но нямаше нищо конкретно. Офертите бяха от Ливан и Катар, но в крайна сметка до договор не се стигна и останах © Ole-bg.com | |
във Варна“, уточнява Борис.
Колективът е главното качество на "баските“
Докато е бил в чужбина, Борис Янков не е спирал да следи какво се случва в родния му клуб "Черно море-БАСК“. "През настоящото първенство, докато бях в Кипър, се интересувах от българското първенство и в частност представянето на "Черно море“. Загубиха точки от УНСС и Каварна, което бе изненадващо за мен, но като се върнах и се допрях до действителността, видях, че проблемът на момчетата беше психически. Силата на този отбор е в колектива, няма изявен лидер, дори аз не съм такъв, откакто се върнах. Всички са на едно ниво, равностойни са и ако продължат да си помагат, ще растат. Атмосферата в отбора е много добра“, смята Янков.
Той сподели болката си, че в България не се строят спортни съоръжения: "За последните пет години са построени нула зали, а се вдигат по 10 мола. Това се отнася и за стадиони и спортни бази като цяло.“
Волейболистът е на мнение, че за да стане силно българското първенство, трябва в него да останат талантливите играчи. "У нас, когато някой отбор има качествен волейболист, бърза да го продаде навън, докато е на 20-21 години. Това за мен не е правилно. Ще дам пример с Полша и Франция, където се броят на пръсти играчите им, състезаващи се в чужди клубове. За това и първенствата им са силни. Особено полското прави фурор прави напоследък. За мен след италианското и руското първенство най-силни са полското и турското“, категоричен е 28-годишният волейболист.
Заедно с Милен Стоянов е в елита на плажния волей
Вече почти 10 години Борис Янков съчетава лятната си почивка с удоволствието от плажния волейбол. Той и неговият партньор Милен Стоянов са сред най-добрите 2-3 двойки в Б © Ole-bg.com | |
ългария, като успехите им говорят сами за себе си. Те са два пъти балкански шампиони (от Варна и Румъния), веднъж са втори на балканиада (в Нови сад, където губят от Николай Колев/Невен Нешев), имат 10-ки спечелени турнири в България и чужбина, а най-големият им пробив е влизането в основните схеми на цели три надпревари от силната световна верига Swatch.
"Чакам Милен да се върне в края на май от Франция, за да започнем съвместна подготовка за лятото. Дотогава аз ще си почивам от волейбол, но ще тренирам за физическата си форма. Разбрах, че сезонът на плажа тази година ще е много беден откъм турнири в България. Преди бяха почти всяка седмица, а сега ще има два или три общо, а навън най-близкият ще е в Нови сад. Останалите са в Швейцария, Лихтенщайн и други страни от Западна Европа“, разкрива Борко.
Янков споделя, че всяка двойка, представляваща България по света, може да се нарече национална, но средствата за участия идват предимно от спонсори, а не от федерацията. "Който има спонсор, може да играе където си иска. Естествено, ще представлява България на всеки турнир, в който участва. Федерацията до момента не е финансирала изцяло нито една изявена двойка. Всеки опитва сам да си намери средства“, казва варненецът.
В световен мащаб най-големите двойки имат сериозни спонсори и печелят големи суми от наградни фондове. "В момента №1 е американска двойка, която печели само от наградни фондове по 150 000 долара на човек всяко лято. Отделно имат спонсорски договори, реклами. Като цяло много добре платени са двойките в топ 20. Извън тях става трудно. Всеки трябва да покрива разходи по самолетни билети, акомодация по държавите и т.н.“, обяснява Янков.
В Арабския свят впечатлени от българите
Тайната на това, че много клубове от Арабския свят взимат български волейболисти, е в това, че са останали доволни от наши сънародници там. "По принцип в Арабския свят играят много балкански състезатели. Иран пък е най-силният български пазар до момента. Не знам на какво се дължи, но от години е така. Един от първите там беше Стоян Стоев, след което и още много българи минаха в Иран. Арабите са такива хора, че като харесат даден състезател, се привързват и към националността му. Щом веднъж са взели българин и са останали доволни от него, продължават да привличат наши сънародници. За това има и голям брой нашенци, които са били в Тунис, Иран, Ливан, Катар. Аз съм играл в Ливан. Нивото на волейбола тогава не беше високо. За пари обаче нямаше проблем. По принцип има държави от тази част на света, в които си струва да играеш – Катар, Дубай, Тунис. Но пък има и такива, където ислямизмът е много силно спазван и е почти невъзможно да издържиш 7-8 месеца“, споделя Борис Янков.
Дъщеря му не пропуска мач в залата
Когато играе мач, Борко посвещава всяка точка на една специална фенка. Става дума за дъщеричката му Александра, която не пропуска двубой в залата заедно с чаровната половинка на Янков – Златина. Алекс е на 3 годинки и половина и по всичко личи, че има сериозно влечение към спорта.
Източник: Александър Дечев, Народно дело |
Зареждане ...
