Само на 41 години, новият селекционер на националния отбор по волейбол на България Радостин Стойчев е постигнал изключителни успехи. Младият специалист е трето поколение треньор. Дядо му Димитър Стойчев е първият национален наставник по борба в двата стила – класически и свободен, а състезателите му имат купища медали от големи първенства. Под ръководството на бащата на настоящия национален селекционер – Светослав Стойчев, пък България записва един от най-големите си успехи, печелейки златните медали на световното първенство за младежи през 1991 г. в Кайро.
Радостин Стойчев се запалва по волейбола още на 3 години. "Баща ми ме водеше на тренировките си, вместо на детска градина. Така прекарвах по цял ден в залата, така че връзката ми с волейбола се получи по естествен път. Аз отраснах покрай батковците, на които се възхищавах. Така пред мен никога не е стоял въпросът какво е волейболът, защото той ми беше в кръвта. Още от малък тренирах с по-големите от мен“, разказва пред "Народно дело“ Стойчев.
Като състезател кариерата му преминава в ЦСКА, "Миньор“ (Бухово), с който е шампион през 1991 г., "Нефтохимик“ и "Балканкар“, както и отбори от Португалия, Испания, Сърбия и Франция. На 33 години той взима решение да се откаже от състезателната си кариера. "Тогава нямах оферта от отбор, който да участва в Шампионската лига, а не исках да продължавам в тим от посредствено или средно ниво. За това мислих дълго и реших да се откажа, въпреки че ми беше много трудно. Все пак се чувствах добре физически, но осъзнавах, че нямам бъдеще на високо ниво. Тогава дойде едно предложение от "Славия“, което беше голямо предизвикателство, тъй като ми бе много интересно. Този проект "Славия“ за мен беше много успешен, защото изградихме нещо много хубаво и бързо“, признава Стойчев, който като наставник взима купата на България с "белите“ през 2005 г.
Оттук нататък пътят е само нагоре. Първо отива в "Динамо“ (Москва), за който работи две години и завоюва купата на Русия. От 2007 г. е старши треньор на италианския "Итас Диатек“ (Тренто), с който печели абсолютно всичко. Само за четири години Стойчев вдига осем купи. Първо трентинци успяват да станат шампиони на Италия през 2008 г. след успех над "Пиаченца“ с 2:1 победи във финалната серия в дебютния сезон на българина. След това тимът става за първи път номер 1 в европейската Шампионска лига след победа над гръцкия гранд "Ираклис“ (Солун) с 3:1. През сезон 2009/2010 следва успех на възстановеното Световно клубно първенство в Доха (Катар) след категоричното 3:0 над полския СКРА (Белхатов). В същия период "Тренто“ завоюва купата на Италия след 3:1 над "Кунео“. След това италианците защитават титлата си в ШЛ след 3:0 над руския "Динамо“ (Москва). През този сезон "жълто-сините“ повтарят успехите си на Световното клубно първенство и в ШЛ съответно след 3:1 над СКРА (Белхатов) и 3:1 над руския гранд "Зенит“ (Казан), за да дойде втората титла на Италия с победа над "Кунео“ преди десетина дни.
Заради отличните си резултати той е поканен да стане треньор на България и през 2010 г. наследява Силвано Пранди на поста.
Националите са на точка от най-добрите Според Радостин Стойчев в момента в света има два национални отбора, които се открояват от всички останали - Бразилия и Русия. След това треньорът ни смята, че има група от шест тима, които са долу-горе на едно ниво, и именно в тази графа попада България. "При тези състави нещата зависят от моментната форма на състезателите, от начина, по който играят като
отбор, и не на последно място - от контузиите. Ние определено сме в тази втора група. Както се видя на последното световно първенство, България бе близо до голям успех, само на една точка, но не успя. Нашата работа и огромното ни желание е да направим така, че тази точка, която липсваше, да я подготвим отсега. Да я изтренираме, да я отработим, да я предвидим и когато дойде този момент, да знаем как да я направим. Ако това се случи, значи, че вече сме голям отбор. Ако не успеем, ще потвърдим още веднъж, че ние сме близко до големите отбори, но това малко, което всъщност е много, в последния момент ни липсва“, смята Стойчев.
Има високи амбиции с България
Амбициите на Стойчев с националния отбор на България са много високи, признава самият специалист. "Става дума за моите, тези на щаба ми, а и на състезателите. Доколко това са реални амбиции, ще знам след месец - месец и половина, когато се запозная реално с възможностите на отбора, които все още за съжаление не познавам. Първите ми впечатления са положителни, защото играчите влагат необходимата доза желание в тренировъчния процес, което е вече нещо позитивно. За да стигнем от състоянието, в което сме сега, до нивото, което ни трябва, за да побеждаваме, трябва да положим много труд“, смята 41-годишният треньор.
Той призна, че откакто е станал селекционер на България, не е имал контакти със своя предшественик Силвано Пранди. "С него имах много разговори, докато водеше националния отбор. След като федерацията го освободи, на практика аз не съм се чувал с него. Звънях му два пъти, но не ми отговори. Радостното е, че имам непрекъснати контакти с Камило Плачи, който за радост прие и остана да работи с нас. Той и неговият опит от работата в последните две години ще ми бъдат от голяма полза особено в първите месеци, в които очаквам от него да ми даде точната представа какво е правено през миналите години, къде е бъркано и къде не. На базата на тази информация аз няма да се лутам в напразни опити да правя неща, които може би нямат толкова смисъл, или пък да пропусна други, които са много важни“, казва Стойчев.
Играл е 13 финала с италианския си клуб
Целите пред Радостин Стойчев с клубния му отбор са той да се бори винаги да е номер 1. "В последните години участвахме на 13 финала. Амбицията ни е да запазим същото ниво на отбора – той да участва винаги във финалните мачове и да ги печели. За което имам пълната поддръжка от клуба и всички необходими условия“, категоричен е наставникът.
Иска Вальо Братоев да остане
В "Тренто“ играят трима български волейболисти, но само двама от тях са сигурни за следващия сезон – звездата Матей Казийски и преподписалият за пет години диагонал Цветан Соколов. Оставането на Валентин Братоев обаче е под въпрос, въпреки че Радостин Стойчев е доволен от него и го иска за догодина. "Въпросът с Валентин все още е отворен. Аз съм доволен от неговото представяне в "Тренто“. Въпросът е, че серия от сделки, които трябва да направим през следващите седмици, ще ми даде възможност да разбера дали ще можем да го задържим. В Италия има някои правила, с които трябва да се съобразяваме. Едно от тях е за броя на чужденците. Според друго пък ни задължават да имаме един италианец под 23 години. Ние нямахме такъв през последния сезон, тъй като получихме специално разрешение от федерацията. За догодина обаче не се знае дали ще е така. Надявам се съвсем скоро да съм наясно с това дали ще можем да задържим Вальо, което аз лично бих искал“, каза треньорът.
Източник: Народно дело