Милен Бакърджиев на 50 години

Милен Бакърджиев на 50 години:
Щастлив съм, че играх за един от големите отбори на "Черно море“
В днешно време той щял да е шампион с разлика пред втория
Сбъднал детската си мечта да е част от мъжкия тим на клуба


Милен Бакърджиев е роден на 24 октомври 1961 г. във Варна. Възпитаник на школата на "Черно море“, като за представителния тим играе в периодите 1980/1989 и 1992/1995 г. В "А“ и "Б“ група за "моряците“ записва над 400 мача и 30 гола. Четвърти в елита през 1981/1982 и два пъти финалист за купата на Съветската армия – през 1985 (0:4 срещу ЦСКА) и 1988 (0:2 срещу "Левски“, тогава "Витоша“). През сезон 1989/1990 носи екипа на "Омония“, с който завършва втори в Кипър и участва в евротурнирите. През 1990/1992 г. е във втородивизионния кипърски "Халканорас“. За младежкия национален тим на България е с 12 мача и 2 гола, а за олимпийския отбор на страната играе в един мач – 5:3 срещу Куба. След като спира с футбола, започва частен бизнес. Женен за бившата плувкиня Станислава, от която има дъщеря – Виктория, на 23 г.

Големият бивш халф на "Черно море“ Милен Бакърджиев празнува 50-годишен юбилей днес. Безспорно той е сред най-известните футболисти, които на терена са отстоявали авторитета и традициите на клуба и се помнят от всеки истински привърженик на "моряците“. По-големите запалянковци са го аплодирали на живо, а после са разказвали на поколенията за майсторските му изяви. Номер 10 изпъкваше с фамозна левачка, техника, поглед върху играта и организаторски качества.
За "Народно дело“ Бакърджиев изрази задоволство, че е бил част от един от големите отбори на "Черно море“ в историята му. "Визирам състава в периода 1980/1983 - с толкова можещи и надарени играчи. Тогава заради футболната конюнктура нямаше кой да ни пусне в тройката. Ако този отбор беше сега в "А“ група, щеше да е шампион с разлика пред втория. През 80-те обаче нямаше как да стане. Помня в един мач, че водехме на ЦСКА с 1:0 в София. На полувремето влязоха едни генерали в съблекалнята и изгубихме с 1:4. Подобни примери колкото щеш“, върна се назад във времето Бакърджиев. Последният е щастлив, че е бил съотборник с футболисти като Божил Колев, Тодор Марев, Иван Иванов, Георги Кондов, Тодор Атанасов и други. "Удоволствие бе да наблюдавам начина на игра на Божил Колев. Как отнема топката, как я подава, как организира играта. Това будеше възхищение в мен. Ами Кондов и Барона? Да виждате такива халфове в "А“ група сега“, допълва Бакърджиев. Последният уточни, че е бил непреклонен пред трудностите и с кръв и пот се борел за място в състава: "Много важно за мен бе като млад футболист да впечатля батковците, да ме приемат и запомнят. Тогава имаше толкова много играчи, че някой трябваше да се контузи или напусне, за да влезеш в състава. Влезеш ли обаче в него, не ти се излиза. В крайна сметка сбъднах детската си мечта – да играя за мъжете на "Черно море“. По-късно разбрах, че не е толкова важно дали те иска отборът, а дали публиката те приема и иска на терена.“

Късали топката му в коридора

Бащата на Милен Бакърджиев не щял и да чуе, че синът му ще играе футбол. "Видеше ли топката в коридора, я късаше. Аз обаче много исках да стана футболист“, спомня си Милен. В четвърти клас той е забелязан от Атанас Аврамов-Кафето в училищен турнир на "Тича“. Любопитно е, че за тези мачове Милен и приятелите му си купили тенис фланелки, сами си изрязали номера и ги поставили на гърба. "След като почнах да тренирам при Кафето, трябваше да лъжа баща ми. Бях пълен отличник и сестра ми ме прикриваше, като заблуждаваше татко, че съм на кръжоци или уча с приятели. Живеехме в "Аспарухово“ и аз сменях два автобуса, за да ходя на тренировки“, разкрива Милен. Когато трябвало да ходи на "Юрий Гагарин“, за да гони топките в мач на мъжете, баща му не го пускал. Любовта към футбола обаче надделявала. Един път му купили нови обувки за манифестацията на 24 май, където щял да е с лентата на отличник. Милен взел да ги разтъпче на мачле на поляната с авери, но след като ги свалил, за да обуе гуменките, ги забравил. Така на другия ден отишъл да марширува със старите обувки.
При постъпването в строителния техникум "Васил Левски“ класната му отсякла: "В моя клас спортисти няма. Ти също няма да бъдеш.“ Милен обаче останал на терена и не само че бил редовен в училище, но и запазил шестиците в бележника. Въпреки че му се налагало след завръщане от мач в Благоевград например цяла вечер сам да си прави чертежите. "Постепенно, като видя уважението и отношението към мен, татко се примири и разбра, че футболът не е губене на време. С майка станаха най-запалените ми почитатели и не изпускаха мач на юношите, дори извън Варна“, казва още Милен.

Съотборник с величия в националния

Качествата на Милен Бакърджиев впечатляват треньор на младежкия национален тим Данко Роев и той го кани в състава. Там Милен е съотборник с футболисти, които по-късно ще оставят диря в родния футбол – Боби Михайлов, Наско Сираков, Гиби Искренов, Николай Илиев, Илия Вълов, Лъчо Танев. "Играх в евроквалификация, където се конкурирахме с Югославия за първото място. Съперникът имаше силен отбор, пълен със звезди. Изпревари ни по голова разлика и после на финалите стана вицешампион на Европа. Интересно е, че подобна участ в същите евроквалификации имаше и представителният тим на България. През декември той изгуби драматично от Югославия с 2:3 в паметен мач в Сплит. Всеки българин обаче, който е гледал онази среща, трябва да е горд с тима ни. Надиграхме ги, но изпуснахме поне 5 положения, включително в последните секунди при 2:2. Тогава на финали участваха само 8 отбора и ако се бяхме класирали, както заслужавахме, щеше да е велик успех за страната ни“, смята Бакърджиев.

Семейството е крепостта му

Милен определя семейството му като неговата крепост и основа в живота. "Съпругата и дъщеря ми са в най-трудните моменти до мен, дават ми спокойствие и сигурност и осмислят бъдещето ни“, признава Бакърджиев. Жена му Станислава е бивша плувкиня и възпитаничка на Спортно училище "Георги Бенковски“. Щерка им Виктория играе тенис във Варна и Барселона, а после завършва бизнес администрация в сърцето на Каталуня, където живее от 7 години. В първите две години и половина тя е приютена от Христо Стоичков, който е близък приятел с Милен близо четвърт век. "Благодарен съм на Ицо, както и на Лъчо Танев за човещината и подкрепата. Не съжалявам, че Вики не продължи с тениса, тъй като у нас трудно може да се достигне нивото на Пиронкова. Дано поне Сесил, която играеше заедно с Вики, успее“, допълва Милен.
Запитан как се чувства на 50 години, той отговаря с усмивка: "Раздвоен. Това са изключително много години, но все още не сме започнали да се порадваме на живота. Като гледам как се развиваме и как работим, нормалната възраст е 200 години. Още 50 години работа и другите 100 да отпочинем. Дай Боже, в близките 10 години лекарите да открият някое хапче за дълголетие.“